Клайв Къслър - Златото на Спарта

— Е, това е известна утеха. Освен за нещастния рибар, който някой ден ще улови някое от тях.

— Ще се наложи да уведомим някого за това — бреговата охрана или военноморските сили. Как ще се справят те, нямам представа.

— Всяко нещо с времето си.

— Правилно. А сега, стъпка номер едно: да се уверим, че подводницата не стои върху две шейсетгодишни торпеда.

С помощта на една от бутилките със сгъстен въздух Сам огледа дъното под подводницата от край до край, леко почуквайки с върха на ножа си по всяка от трупите, молейки се да не чуе металически звук. За късмет, се чуваха само глухи потропвания по изгнило дърво.

Съдейки по вида на трупите, по много от които още се виждаха остатъци от кора, Сам предположи, че подводницата е стигнала в ръкава неотдавна, избутана от някоя буря. Ако е така, торпедата трябва да са някъде из главния канал на Покомоук между това място и залива, който се намира на двайсетина мили на юг.

Добра теория, но все пак само теория, напомни си той.

След като приключи с обследването на дъното, Сам премина към следващата задача. Макар да не видя външна повреда по корпуса, това не означаваше, че подводницата не е наводнена, а това щеше да е лош късмет. Колкото и да беше малка в сравнение с големите си посестрими, тя все пак тежеше около единайсет тона. Като добавим водата вътре, с въжетата и храповите колела, с които разполагаха, бе все едно да се опитват да извадят „Титаник“.

Сам обходи целия корпус, почуквайки с кокалчета по него и ослушвайки се за звука. Кънтеше на кухо. Дали пък нямаше да им излезе късмета?

Той излезе на повърхността и се качи на брега.

— Имам една добра и една лоша новина. С коя да започна?

— С добрата.

— Деветдесет на сто, че долу няма торпеда, и деветдесет и девет на сто, че подводницата не е наводнена.

— А лошата?

— Само деветдесет на сто, че долу няма торпеда.

Реми помисли за миг, после рече:

— Е, ако грешиш, поне ще си заминем заедно, и то как!

Следващия един час Сам прекара в осигуряване на подводницата с въжета. Проверяваше отново и отново разположението, ъглите и точките за трите храпови колела, които пръснаха като ветрило по брега, всяко осигурено към основата на голямо дърво. Другите краища на въжетата вързаха за кнехта на носа, за входния люк и за оста на витлото.

На два пъти чуха ръмжене на двигател и пропълзяваха през тревата, за да огледат реката. В първата лодка се оказаха баща и син, които ловяха риба с копие. Втората, само пет минути по-късно, беше на Белязания. Връщаха се нагоре по течението към Сноу Хил. Както и първия път, забавяха в устието на всеки ръкав по отсрещния бряг. Белязаният управляваше лодката, а някой от другите оглеждаше с бинокъл. След десетина минути изчезнаха зад завоя. Сам и Реми изчакаха още пет минути, за да се уверят, че наистина са се махнали, и се върнаха към работата си.

Въпреки че подводницата беше пълна с въздух, завъртането й изискваше точно определена сила, приложена по точно определен начин. Сам драскаше в бележника си, изчислявайки векторите на силата и променливите на плаваемостта, докато не се увери, че са напълно готови.

— Ще разберем дали сме прави, още като се плъзне от трупите — каза той. — Ако потъне, край. Отворим ли люка, само ще я наводним. Ако заплава, още сме в играта.

Преговориха плана още веднъж и заеха местата си — Сам при средното храпово колело, а Реми — на това откъм кърмата.

— Готова ли си?

— Да.

— Щом усетиш, че пада от трупите, започваш да натягаш.

— Добре.

Сам започна бавно да натяга храповото колело, като напрегнато се ослушваше във вибрирането на въжето и скърцането на стоманата. След трийсет секунди и четирийсет притягания откъм водата се чу тихо скриптене и перископът се залюля като на забавен кадър към тях.

Чу се още едно приглушено скриптене и Сам мислено видя как трупите под кила се пропукват. Усети леко разтрисане под краката си и въжето изведнъж се отпусна.

— Давай, Реми, колкото можеш по-бързо! Двамата заедно се напрегнаха на храповите колела.

След десет секунди въжето на Сам отново се опъна. Той изтича към другото колело откъм носа и го натегна, докато въжето не затрептя от напрежението. Хвърли един поглед към Реми и видя, че нейното въже също вибрира.

— Добре, стига!

Реми замръзна.

— Тръгни назад към тревата, легни по корем и чакай, докато ти дам знак, че е чисто.

Ако някое от въжетата се скъса, щеше да изплющи назад със смъртоносна сила. Сам тръгна напред, леко плъзгайки ръка по въжето. Усещаше го как трепти. Стигна до брега и погледна надолу.