Клайв Къслър - Изгубената империя

Взе камъка, който стоеше в краката му, наклони се на една страна, заби върха му в гумената стена и се отметна назад. Повтори го още два пъти, докато проби назъбена двайсетсантиметрова дупка. Хвърли камъка и погледна докъде са стигнали другите два зодиака. Бяха на няколкостотин метра в основния канал и все така приближаваха яхтата.

Нужни бяха само двайсет секунди, за да се усетят резултатите от саботажа на Сам. Зодиакът забави ход, започна да се тресе и да се подмята от водата, нахлуваща през пробойната. Сам завъртя за последно ръчката на двигателя, нададе писък, в който вложи всичката паника, на която беше способен, и се прехвърли през борда.

Гмурна се във водата, намести маската на лицето си и захапа мундщука на шнорхела. После застина неподвижно, носейки се във водата така, че само маската и върхът на шнорхела да се подават на повърхността.

Писъкът му беше постигнал желания ефект. Орловия нос и партньорът му обърнаха и с максимална скорост се насочиха към зодиака, който бързо се пълнеше с вода и сега се носеше на двайсетина метра отляво на Сам — точно над пропастта. Когато спасителите стигнаха на петдесет метра, светнаха с фенерите си и заоглеждаха повърхността.

— Яотъл! — извика Орловия нос. — Яотъл!

През последната минута Сам хипервентилираше. Сега си пое дълбоко въздух, гмурна се и заплува към брега под водата. Десет тласъка с плавниците му стигаха да се озове там. Обърна се, така че двамата мъже да му останат отдясно, и заплува на север покрай брега, като от време на време поглеждаше, за да се ориентира къде са фенерите им. Двата зодиака стояха до останките на третия. Сам чуваше виковете: „Яотъл!“ във водата.

Продължи да плува. Зад него един от зодиаците теглеше пробития. Сам спря. От липсата на кислород го боляха дробовете и се паникьосваше. Успя да овладее и болката, и паниката, и остана неподвижен.

Стори му се, че минаваха минути, но всъщност бяха не повече от трийсет секунди. Зодиаците увеличиха мощност, подминаха го и се насочиха обратно към канала. Сам изплува.

Занзибар

Двайсет минути по-късно, когато се качи отново на борда на андреяла, Сам намери Реми на един от шезлонгите, спокойно да отпива кенийска бира. Гостът им, Яотъл, лежеше безпомощно на палубата като победена трофейна риба, с превит гръб и вързани към стъпалата китки, а те на свой ред — към най-близкия кнехт. Още беше в безсъзнание.

— Радвам се да те видя — рече тя и му подаде една бира. — Как мина инцидентът?

— Май се вързаха. Той как е?

— Има лоша цицина отстрани на главата, но диша добре. Като изключим, че ще го боли глава ден-два, ще оцелее. Беше добре въоръжен. — Тя кимна към два предмета в краката си: единият беше ножът, за който вече знаеха, а другият — полуавтоматичен пистолет. Сам го вдигна.

— „Хеклер&Кох Р30“. Деветмилиметров, петнайсет патрона в пълнителя.

— Откъде, по дяволите, знаеш…

Сам сви рамене.

— Идея си нямам. Помня всякакви дреболии. Такъв съм си. Ако не греша, това не е цивилно оръжие. Продават се само на полицията и военните.

— Значи нашият гост е или ченге, или военен?

— Или някой с връзки. Откри ли нещо друго у него?

— Нищичко. Няма портфейл, няма документи. Дрехите и обувките му са местни. Проверих етикетите.

— Професионалисти, значи.

— Така изглежда. А курабийките, които оставихме за Дядо Коледа…

— Видяхме какво мислят за монетата на Аделиз. Захвърлиха я като пробит грош. Но тефтерът им грабна вниманието.

Преди да подредят сцената за гостите си, Сам и Реми решиха, че има пет неща, от които може би се интересува тайнственият мъж, Орловия нос: първо, монетата на Аделиз, второ, камбаната, трето, самите Фарго, четвърто, нещо, което се страхува да не открият, или пето, нищо — все пак не беше изключено да правят от мухата слон.

Благодарение на хитрата си уловка вече можеха да изключат номер едно и номер пет. Другите три варианта обаче засега оставаха. Сам и Реми бяха изпълнили с безсмислени драсканици и числа целия тефтер, с изключение на едно: страничен изглед на камбаната с отбелязан час (14 часа), място (Чуквани Пойнт Роуд) и телефонен номер. Последният им беше даден от Селма и ако някой позвънеше на него, щеше да намери „Мнази — товарни и транспортни дейности“. Ако Орловия нос захапеше тази въдица, можеха да бъдат сигурни, че го интересува именно камбаната.

Това, разбира се, водеше до въпроса как Орловия нос е научил за нея. Сам и Реми не бяха казали на никого, освен Селма. И тъй като се беше появил едва след като я издърпаха със сала на Сам, дали беше възможно някой да ги е забелязал, докато я теглеха към лагуната? Но не бяха забелязали никого нито на брега, нито във водата.