Крис Картър - Хамелеонът се завръща

— Кой ви поръча да снимате? — гневно изкрещя Джером.

„Мамка му! Стивън беше прав, че имат цял арсенал“ — помисли си Робърт.

— На колко беше това момиче, на двайсет и осем, двайсет и девет? — Краля изрита падналия мъж с все сила в корема. — Стани и се обърни, отрепко!

Краля направи няколко крачки пред уплашените мъже.

— Знаете ли кой съм аз?

Въпросът увисна във въздуха. След малко най-ниският от тримата кимна.

Краля го погледна удивено.

— Значи знаете кой съм — продължи със спокоен глас — и въпреки това отвлякохте едно от момичетата ми, изнасилихте го, измъчвахте го и го убихте?

Никой не отговори.

— Това вече е феноменална глупост. Вие двамата… съблечете се! — заповяда на двамата облечени мъже.

Те го погледнаха недоумяващо.

— Глухи ли сте бе, кретени? Каза да се съблечете! — изкрещя Джером и удари единия, който носеше очила, в корема.

— Абе тези пишки с лупа трябва да ги гледаш — подигра им се Краля, след като огледа голите им тела. — Нищо чудно, че мацките не ви пускат. Вържете ги за столовете, както правеха с жертвите си!

Щрак! Зад гърба си Робърт чу познатото изщракване на полуавтоматично оръжие. След части от секундата усети студения допир на дулото в тила си.

— Не мърдай! — заповяда някой.

Вратата се отвори и въоръженият мъж изблъска Робърт в стаята, като държеше пистолета си допрян в тила му.

— Намерих този боклук да се крие навън. Носеше това — каза мъжагата и хвърли пистолета, който беше взел от Робърт, на пода.

Краля се обърна.

— Детектив Хънтър? Каква изненада.

— Детектив ли? — удиви се Уорън, който беше открил и заловил полицая.

— Какво, по дяволите, ти се е случило? — попита Краля, като огледа насиненото и надрано лице на Робърт.

— Не гледай мен, шефе — побърза да се оправдае Уорън, като вдигна ръце. — Когато го намерих, вече си беше грозен.

Робърт се огледа. Стаята беше осветена с професионални филмови прожектори, а подът — покрит с найлони. Металният стол, на който беше вързана жената, се намираше в средата на стаята. До стената зад Краля имаше масичка с различни ножове. В единия ъгъл на статив бе монтирана полупрофесионална видеокамера, а зад нея имаше още два стола. Няколко секунди бяха достатъчни на Робърт да разбере къде е попаднал.

— Студио за нелегални филми? Много стилно.

— О, бързо загряваш — подсмихна се Краля. — Я чакай малко! Да не мислиш, че аз снимам тези гадости? О, не, по дяволите!

Робърт погледна тримата голи мъже в другия край на стаята, после — съблечения до кръста Джером.

— Да не би да прекъсвам нещо? — подигра им се, като придаде смешен носов тон на гласа си. — Малко нестандартно забавление, а?

— О, много духовито — изръмжа Краля, като вдигна двуцевката си. — Какво, по дяволите, търсиш тук, детективе?

— Бях в квартала. Това е едно от любимите ми места.

— Не си в положение да се шегуваш — предупреди Джером.

Робърт погледна тримата голи мъже.

— Още не си отговорил на въпроса ми, детективе — настоя Краля. — Какво, по дяволите, правиш тук?

Робърт не отговори.

— Чакай малко. — Краля присви очи. — Хитро копеле! Искаше аз да ти свърша работата, нали?

Джером не разбра:

— Какво?

— Знаел е, че ще преследвам убиеца на Джени с всички средства, затова просто е стоял и е чакал да свърша черната работа, да намеря извършителя, а той да се появи в последната минута и да обере лаврите.

— Не беше съвсем така — оправда се Робърт.

— Е, имам лоша новина за теб, детективе. Момичето на твоя компютърен портрет не е Джени. И не я е убил вашият маниак. Убили са я тези отрепки. — Посочи тримата голи мъже. — Изнасилили са я, измъчвали са я, гаврили са се е нея и накрая са прерязали гърлото й. Имам всичко това на филм.

Гневът отново се върна в гласа на Краля и той с нова злоба удари татуирания мъж в слабините.

— Завържете ги за столовете — заповяда за втори път наркопласьорът, като кимна на Уорън.

— Вие сте полицай, направете нещо — проплака дребосъкът с очилата.

— Млък! — изкрещя Уорън и го удари с юмрук в устата.

— Прав е — намеси се Робърт. — Не мога да позволя да отмъщавате, както намерите за добре.

— Не се меси, детективе. Това не е твоя работа.

— Сега стана моя.

Краля огледа стаята и се усмихна подигравателно:

— Мисля, че численото превъзходство не е на твоя страна. Какво ще ни направиш?

— Може да е повикал подкрепления, шефе — намеси се Джером.

— Не е. Ако беше повикал, вече да са тук — отвърна Краля като погледна презрително Робърт. — Вържете ги!