Робърт Лъдлъм - Документът на Матлок

— Чудесно! Радвам се, че дойде, старче! Сядай, сядай! Отдавна е време за пийване. Чудесно! Зажаднял съм за една чашка!… За три часа прочетох двайсет версии на Трийсетгодишната война!

— Случва се. Вчера прочетох една студентска тема за „Волпоне“ 5 5 Комедия от английския драматург Бен Джонсън (1573–1637) с най-странния край, за който съм чувал. Оказа се, че хлапакът въобще не я е чел, а е гледал филма.

— С друг край?

— Съвсем.

— Божичко! Прекрасно! — намеси се Джини полуистерично. — Какво предпочиташ да пиеш, Джим? Мога да ви наричам Джим, нали, докторе?

— Бърбън с малко вода и, разбира се, че можеш, Джини. Не съм свикнал с този „доктор“. Баща ми го смята за измама. Докторите носят стетоскопи, а не книги.

Матлок седна в креслото, покрито с индианско серапе.

— Като стана дума за доктори, в момента работя върху дисертацията си. Още две години и готово — каза Бийсън, взе кофичката за лед от жена си и отиде до дългата масичка под прозорчето, където бяха небрежно подредени бутилки и чаши.

— Струва си — възкликна Джини Бийсън. — Нали си струва, Джим?

— Разбира се. Усилието после ще се отплати.

— Докторатът и публикациите. — Джини Бийсън взе сиренето и ядките и ги поднесе на Матлок. — Това е интересен ирландски fromage 6 6 Сирене (фр.) . Невероятно, но се нарича „Бларни“ 7 7 Ласкателство . Открих го в едно магазинче в Ню Йорк преди две седмици.

— Изглежда вкусно. Не съм чувал за него.

— Като стана дума за публикации, онзи ден ми попаднаха твоите „Интерполации“. Дяволски увлекателни! Наистина!

— Господи! Почти съм я забравил. Писах я преди четири години.

— Трябва да се включи в задължителната програма! Така каза Арчи, нали Арчи?

— Точно така! Ето ти отровата, старче — рече Бийсън и занесе на Матлок чашата му. — С литературен агент ли работиш, Джим? Не че съм любопитен. Години ме делят от писането.

— Не е вярно и го знаеш — нацупи се Джини.

— Да, с агент. Ървинг Блок от Бостън. Ако работиш нещо, мога да му го покажа.

— О, не, не бих… това би било ужасно нахално от моя страна…

Бийсън с престорена скромност се отпусна на дивана. Седна до жена си и двамата несъзнателно, помисли Матлок, си размениха доволни погледи.

— Хайде, Арчи. Ти си умен човек. Истинска придобивка за университета. Защо мислиш, че те питах за семинара? Ти ще ми направиш услуга. Може би ще поднеса на Блок печеливша карта. Знаеш, че си струва.

Изражението на Бийсън показваше искрена благодарност. Матлок се смути, като погледна преподавателя в очите, но изведнъж откри в тях и нещо друго. Не можеше да го определи, но то съществуваше. Леко безумие, следа от паника.

Поглед на човек, чието тяло и мозък познаваха наркотиците.

— Това е наистина чудесно от твоя страна, Джим. Трогнат съм.

Сиренето, напитките и вечерята все пак свършиха. От време на време Матлок имаше чувството, че се отделя от себе си и наблюдава три действуващи лица в сцена от стар филм. Може би на борда на кораб или в елегантен нюйоркски апартамент, и тримата в добре скроени официални дрехи. Чудеше се защо си представя сцената по този начин и внезапно разбра. Същите години, които късно снощи беше гледал на филм по телевизията. Бяха анахронизъм за времето си, но не и за времето въобще. В тях имаше нещо повече от атмосферата на студентското градче, но не обикновено маниерничене… не можеше да разбере точно. Самите те не бяха изкуствени, но в подчертано светските им разговори и в заучените фрази имаше нещо фалшиво. И все пак истината беше, че те бяха настоящето на съвременното поколение.

Лизергинова киселина и метедрин.

Кисели глави. 8 8 Жаргонно название на наркомани, употребяващи лизергинова киселина (ЛСД) — Б. пр. Гълтачи на хапчета.

Бийсънови насила се стараеха да се покажат като част от отминала безгрижна епоха. Може би за да скрият от самите себе си времето и състоянието, в което се намираха.

Арчи Бийсън и жена му направо вдъхваха страх.

Към единайсет часа след значително количество вино с „интересна малка рецепта за телешко печено от стара италианска готварска книга“, тримата седнаха в дневната. Последните проблеми на предложения семинар бяха изгладени. Матлок знаеше, че е дошло време да започне — ужасен, неудобен момент. Не беше сигурен как да го стори, единственото, което можеше да направи, беше да се довери на аматьорските си инстинкти.

— Знаете ли… Надявам се, че няма да ви шокирам прекалено много, но съм „на сухо“ вече няколко дни и не издържам.