Робърт Лъдлъм - Документът на Матлок

Извади тънка табакера от джоба си и я отвори. Почувствува се глупаво и неловко. Но знаеше, че не бива да издава тези си усещания.

— Преди да ме заклеймите, трябва да ви кажа, че не се разбирам със законите против наркотици и никога не съм се разбирал.

Матлок избра цигара от десетината и остави табакерата отворена на масата. Това ли беше редно да направи? Не бе сигурен, не знаеше. Арчи и жена му се спогледаха. Матлок наблюдаваше реакцията им през пламъка пред лицето си. Беше предпазлива и все пак положителна. Може би под действието на алкохола Джини се усмихна колебливо, сякаш изпитваше облекчение, че е срещнала приятел. Съпругът й не беше толкова отзивчив.

— Действувай, старче — каза малко напрегнато младият преподавател. — Не сме на заплата към министъра на правосъдието.

— Ни най-малко — изкикоти се жена му.

— Законите са архаични — продължи Матлок, като дръпна дълбоко от цигарата. — Във всяко едно отношение. Важното е да бъдем дискретни, а да се лишиш от такова изживяване е истинско престъпление. Да се отнеме на интелигентната личност правото на удовлетворение е… по дяволите, потисничество.

— Смятам, че ключовата дума е интелигентност, Джим. Неограничената употреба от неинтелигентните води до хаос.

— Ти си наполовина прав, както би казал Сократ. Другата половина е контролът. Ефективният контрол на „желязото“ и „бронза“ освобождава „златото“, ако ми разрешите да цитирам „За републиката“. Ако на интелектуално възвишените непрекъснато им се пречи да мислят и да експериментират поради това, че мисловните им процеси са неразбираеми за техните съграждани, нямаше да има велики творения нито в техниката, нито в политиката. Щяхме още да сме в каменната ера.

Матлок дръпна от цигарата и притвори очи. Дали не беше твърде настоятелен, твърде категоричен? Дали не звучеше фалшиво като неискрен пропагандатор? Зачака, но чакането не продължи много. Арчи заговори тихо, но убедително:

— Всеки нов ден носи напредък, старче. Повярвай ми. Това е истината.

Матлок облекчено полуотвори очи и загледа Бийсън през цигарения дим. Гледаше го твърдо, без да мигне, след това премести очи върху жена му. Каза само три думи:

— Какви деца сте.

— Като се имат предвид обстоятелствата, това е невярно твърдение — отвърна Бийсън все тъй тихо, с ясна дикция. — Приказки.

— Не бъди толкова сигурен!

Джини Бийсън бе погълнала достатъчно алкохол, за да стане непредпазлива. Мъжът й посегна и я хвана за ръката. Беше предупреждение. Заговори отново, без да гледа Матлок, втренчен в пространството:

— Не съм сигурен, че сме настроени на една и съща вълна…

— Да, едва ли… Да оставим това… Довършвам я и изчезвам. Ще се свържа с теб за семинара.

Матлок се постара да спомене семинара разсеяно и почти с безразличие.

Арчи Бийсън, младежът, обзет от академични амбиции, не можа да понесе това безразличие. — Мога ли да взема една?

— Ако ти е първата, не може… Не се старай да ме впечатлиш. Всъщност това няма значение.

— Да ми е първата? Първата какво? — Бийсън стана от дивана и се приближи към масата, където лежеше отворената табакера. Посегна, взе я и я поднесе към ноздрите си. — Тревата 9 9 Жаргонно название на марихуаната. Б. пр. ти е сносна. Мога да добавя, горе-долу сносна. Ще опитам една… за начало.

— За начало?

— Изглеждаш много искрен, но с извинение си малко далече. — От какво?

— От истината. — Бийсън извади две цигари и ги запали едновременно, както Матлок бе виждал да се прави във филми от четирийсетте години. Вдъхна дълбоко, кимна, изрази сдържано одобрение с едно свиване на рамене и подаде едната на жена си. — Да я наречем ордьовър. За апетит.

Отиде в кабинета си, върна се с китайска лакирана кутийка и показа на Матлок дъсчицата, прикриваща двойното дъно. Под нея имаше около двайсетина бели хапчета, обвити в целофан.

— Това е основно ядене… ако си готов за него.

Матлок изпита задоволство от познанията, които притежаваше, и от напрегнатото домашно, с което се беше занимавал през изминалите четирийсет и осем часа. Усмихна се, но гласът му беше твърд:

— Правя бели разходки 10 10 Съгласно жаргона на наркоманите „близки“ и „далечни разходки“ се осъществяват съответно от по-слаби и по-силни наркотици. Цветът е според хапчетата — Б. пр. при две условия. Първо, ако съм у дома с много добри стари приятели. Второ, ако съм с много добри стари приятели в техните къщи. Не те познавам достатъчно, Арчи. Но нямам нищо против малка червена разходка. Само че не дойдох подготвен.