Робърт Лъдлъм - Документът на Матлок

— Нито дума повече. Аз може би съм подготвен.

Бийсън внесе китайската кутийка обратно в кабинета, върна се с малка кожена кесийка като тези, в които пушачите на лула държат тютюна си, и се приближи към стола на Матлок. Очите на Джини Бийсън се разшириха, тя разкопча още едно копче на полуразтворената си блуза и протегна крака.

Бийсън развърза шнурчето и поднесе кесийката на Матлок да погледне. Вътре също имаше таблетки, обвити с целофан. Но бяха тъмночервени и малко по-големи от белите хапчета в китайската кутийка. Имаше поне петдесет-шейсет дози секонал.

Джини скочи от стола и изписка:

— Обожавам го!

— С бренди е адско — додаде Матлок.

— Ще се поразходим. Без да прекаляваме обаче. Границата е пет. Това е правилото ми за „нови“ стари приятели.

Следващите два часа бяха замътени за Джеймс Матлок, но не колкото за Бийсънови. Преподавателят по история и жена му бързо стигнаха върха 11 11 Състояния след поглъщането на наркотика — Б. пр. си с петте хапчета, което щеше да постигне и Матлок, ако не беше успял да пусне в джоба си последните три, като се престори, че ги гълта. Веднъж достигнал първото плато, за Матлок не беше трудно да имитира компанията си, а след това и да убеди Бийсън да вземе нова доза.

— Къде остана всемогъщата дискретност, докторе — захили се Бийсън, седнал на пода до дивана, посягащ от време на време към крака на жена си.

— Вие сте по-добри приятели, отколкото ви мислех.

— Това е началото на прекрасна дружба.

Младата съпруга бавно се облакъти на дивана и се закикоти. Сложи дясната си ръка на главата на мъжа си и разроши косата му.

Бийсън се засмя още по-невъздържано и стана от пода.

— Тогава ще донеса още от вълшебството.

Когато Бийсън влезе в кабинета си, Матлок се загледа в жена му. Постъпките й бяха типични. Тя погледна Матлок, отвори бавно уста и му се изплези. Матлок разбра, че се проявява един от страничните ефекти на секонала.

Договориха се втората доза да бъде от три хапчета и Матлок вече лесно се престори, че ги гълта. Бийсън пусна на стереоуредбата си запис на „Кармина Бурана“ 12 12 Оратория на немския композитор Карл Орф (1895–1982) — Б. пр. . След петнайсет минути Джини Бийсън седеше в скута на Матлок. Мъжът й се беше проснал пред стереоколоните от двете страни на магнетофона. Матлок заговори на пресекулки. Гласът му едва се чуваше от музиката:

— Това е най-хубавото, което съм пробвал, Арчи… Откъде си го набавяш?

— Вероятно откъдето и ти. — Бийсън се обърна и видя Матлок и жена си. Разсмя се. — Не знам за какво говориш. За вълшебството или за мадамата в скута ти. Пази се от нея, докторе. Голяма лисица е.

— Без майтап. Хапчетата ти са по-качествени от моите, а тревата ми беше одобрена с половин уста. Откъде? Бъди приятел.

— Ставаш смешен, човече. Все питаш. Аз питам ли те? Не… Не е прилично… Поиграй си с Джини. Остави ме да слушам.

Бийсън легна по очи на пода.

Жената на коленете на Матлок внезапно обви с ръце врата му и се притисна към него. Опря глава о бузата му и започна да го целува по ушите. Матлок се зачуди какво ли ще стане, ако я вдигне от стола и я занесе в спалнята. Питаше се, но не искаше да открие отговора. Моментът не беше подходящ. Ралф Лоринг не беше убит, за да обогати половия живот на Матлок.

— Позволи ми да използувам една от връзките ти. Нека разбера колко е добър вкусът ти. Може и да ме лъжеш, Арчи.

Бийсън седна изведнъж и се втренчи в Матлок. Не беше притеснен за жена си. Изглежда, че нещо в гласа на Матлок събуди у него инстинктивно подозрение. Или може би думите му? Или може би твърде нормалният начин, по който говореше Матлок? Всичко това мина през ума на професора по английски, докато отвръщаше на погледа на Бийсън над рамото на жената. Арчи Бийсън внезапно се превърна в предпазлив човек, но Матлок не разбра защо. Бийсън заговори пресекливо:

— Разбира се, старче… Джини, остави Джим на мира.

Понечи да се изправи.

— Имам няколко в кухнята… Не съм сигурен къде, но ще погледна. Джини, казах ти да не дразниш Джим… Бъди мила с него, бъди добра.

Бийсън продължаваше да фиксира Матлок с разширени от секонала зеници, разтворени устни и опънати до крайност лицеви мускули. Приближи се заднишком към отворената кухненска врата. Като влезе вътре, Арчи Бийсън направи нещо странно. Или поне така се стори на Джеймс Матлок.

Той бавно притвори летящата врата и я задържа затворена.

Матлок пусна замаяната жена от коленете си и тя кротко се просна на пода. Усмихна му се ангелски и вдигна ръце към него. Той също й се усмихна и я прескочи.