Робърт Лъдлъм - Измамата Прометей

Брайсън огледа задниците на транспортьорите. Ами да! Петдесетгалонен варел, качен на специални повдигачи. Натисна ръчката — нямаше ток, по дяволите! Сетне забеляза ръчното задвижване — малко кормило с ръчка. Завъртя го бързо и тясната платформа свали варела до нивото на покрива. Брайсън го събори и затъркаля помежду бойните машини — към стълбището, като в движение развиваше металната тапа. Бензинът мигом потече, като мокреше бетонния терен и гумите на околните джипове… но и надолу по стълбището, в чието подножие вече кънтяха стъпките на тичащите към покрива войници.

Няма време! Бензиновите изпарения ужасно смърдяха. Дръпна рязко вратовръзката си и я свали. Потопи я в локвата бензин под варела и напъха края в отвора на тапата. Големият метален съд се бе вече изпразнил, но бензиновите пари във вътрешността му бяха предостатъчни за онова, което бе намислил. Пропорцията въздух-изпарения едва ли бе идеалната, но от стар опит знаеше, че ще свърши работа.

Щракна златната запалка на Джайлс Хескът-Хейуд и импровизираният фитил пламна. Сетне с все сила тласна варела по наклона на стълбите към задницата на заклещения джип, извърна се и хукна, колкото му държат краката.

Експлозията зад гърба му бе оглушителна. Стълбището се превърна в пламтящ, смъртоносен капан.

Проследил действията му от разстояние, Уолър също затича след него. След няколко секунди се чу втора, още по-мощна експлозия — бе се възпламенил бензиновият резервоар на джипа. Лумнаха високи, ослепителни пламъци, примесени с гъст, черен дим. Двамата се спряха на безопасно разстояние и се извърнаха, потни и мръсни, с оцветени в медночервено от огъня лица.

— Добра работа — рече Уолър и погледна към небето.

Откъм стълбището долитаха писъците на обгорените китайски войници, но след секунда ги заглуши силен, виещ шум. Някъде наблизо ревеше мощният двигател на хеликоптер — скоро се появи и бойната машина — с броня, зелена на жълтокафеникави петна.

Откъде бе дошла? Хеликоптерът увисна точно над тях, сетне бавно се спусна, след като пилотът избра празно място сред наредените на покрива джипове.

— Какво става, по дяволите? — тревожно попита Брайсън.

Хеликоптерът се оказа „Ей Ейч-64 Апачи“ с ярки маркировки на армията на САЩ и официални кодови номера на опашката.

Уолър не отговори, но затича към него, а Ник след кратко колебание го последва. Пилотът бе облечен в армейски комбинезон, типичната дреха на американските летци. По дяволите, какво ставаше тук? Ако Управлението е оръдие на ГРУ, как Уолър бе успял да осигури американски боен хеликоптер? Но защо пък не? Нали централата бе действала в САЩ години наред…

В същия миг стигналият кабината Уолър се извърна. Брайсън ясно видя изписаната в очите му тревога. Извика нещо, но Ник не можа да го чуе. Когато се обърна, от платформата на товарния асансьор вече излизаха рояк войници. Бяха на не повече от трийсетина метра, откъм тяхната страна на покрива и далеч от горящото стълбище. Ник се хвърли нагоре и се хвана за дръжките на вратата, вече влизаше, когато куршумът го парна в гърба отдясно и в гръдния кош. Болката бе силна, изгаряща. Ник изрева, краката му поддадоха, но Уолър го сграбчи с двете ръце и го вкара в кабината, а пилотът вдигна машината. Бързо набраха височина, а роякът хора долу постепенно заприлича на групичка оловни войничета на фона на червеникавите пламъци и черния пушек.

Болеше адски неприятно — сигурно бе засегнат нерв. Усещаше, че губи кръв, виеше му се свят и нещата някак си се отдалечиха. Някъде от разстояние чуваше думите на Уолър:

— … боен хеликоптер… няма да се осмелят да ни свалят… международен инцидент… генерал Дзай не е толкова наивен…

Гласът на Уолър се засилваше и губеше, сякаш го чуваше при лоша радиовръзка, а Брайсън чувстваше ужасен студ, след което го заливаха горещи вълни и отново замръзваше…

Чу незавършени, откъслечни фрази:

— … си Ники?… първа помощ… комплект… болница на летището в Хонконг… доста време до там… не искам да рискуваме…

Сетне гласът стана по-ясен:

— … през XVIII век лекарите определено са попаднали на нещо много точно. Кръвопускането върши работа, ако, разбира се, не се злоупотребява с него…

Брайсън припадаше и идваше на себе си, потънал в унес сред безкрайна галерия от образи и звуци… много звуци и истински калейдоскоп от цветове. Сетне усети, че хеликоптерът каца, нечии ръце го понесоха нанякъде, стори му се, че е на носилка.