Робърт Лъдлъм - Измамата Прометей

Роджър Фрай се изправи и закрачи из кабинета.

— Лошо се е получило, Джим, много лошо. Няма да се опитвам да омаловажавам нещата. И все пак смятам, че ще надживеем и тази буря и ще победим. Сигурно ще има тежки мигове, но ще се справим, защото хората в Масачузетс те познават. Знаят, че си честен човек, както го знаят и твоите колеги. Нищо, че някои от тях не те харесват, те пак знаят, че си почтен политик. А времето лекува всичко, както в други области, така и в политиката.

— Не зная, Родж, не зная… — тъжно поклати глава Касиди и отново извърна очи към прозореца.

— Да, зная, че ти е тежко — продължи Фрай. — Ще се опитат да те разпънат на кръст. Но ти си силен човек. Ще го надживееш.

— Но ти май не разбираш, чуваш ли? — почти извика Касиди и веднага смекчи тона. — Не става дума за мен, а за Клер. Във всеки вестникарски материал първото изречение за Клер Касиди, съпругата на сенатора Джеймс Касиди. Това може да продължи дни наред, седмици, кой знае, дявол го вземе? Не мога, нямам право да я подлагам на всичко това. Тя просто няма да го преживее. Физически няма да оцелее. А има само един-единствен начин да се отървем от тази неприятност. Само един начин да спрат тези ужасни статии по първите страници, по скандалните колони на списанията, по телевизионните екрани и радионовините.

Касиди се изкашля и заговори с добре имитиран тържествен глас на поднасящ горещи новини радиоговорител:

— „Сенатор Касиди изправен пред новоназначената специална комисия, която ще разследва злоупотребите с властта“; „Сенатор Касиди прави всичко възможно да запази поста си“; „Касиди отрича обвиненията“; „Какво ще каже пред комисията Касиди за злоупотребата със служебното положение и доверието на електората, за възпрепятстването на закона“? „Съпругата на Касиди — наркоманка години наред“!

За миг замълча и продължи:

— Ето, за това ви говоря…, всеки ден до безкрай. По-добре е следното: „Сенатор Касиди подава оставка предвид унищожителните обвинения“. Също гореща новина, но за ден-два. Сетне всички я забравят, а ние с Клер се превръщаме в обикновени, редови граждани. Историята на нашия живот и дела отива на 15-а страница, дори след най-скучните новини от Свазиланд. Преди пет години най-тържествено обещах на жена си, че ще загърбим неприятностите, каквото и да ни струва това. Сега е дошло време да си изпълня обещанието и ще го направя.

— Джим, Джим… — Фрай отчаяно се опитваше гласът му да звучи нормално, — евентуалните усложнения са прекалено големи за прибързани решения. Има редица неясни, несигурни фактори, които могат да усложнят картината! Моля те да не прибързваш.

— Несигурни фактори казваш, а? — усмихна се горчиво сенаторът. — Никога преди в живота си не съм бил толкова сигурен в дадено нещо.

Обърна се към Манди и рече:

— Манди, време е да си изкараш последната заплата. Хайде да съставим текста на съобщение за печата. Че подавам оставка. Сега. Веднага.

Брайсън замръзна, затаил дъх. Съзнанието му притъпено, сякаш най-неочаквано мълния го бе поразила и изтрила мислите от главата му, за да го лиши от всякакъв разум. Боже мой! Лудост някаква, лишена от логика. С мъка потисна желанието си да изреве с все сила.

Тед Уолър!

Генадий Росовски!

Големият манипулатор, великият господар на черната магия, превърнал целия му живот в безкрайна и немислима измама.

Стисна подхвърления му пистолет, усети грапавата дръжка и тя сякаш се превърна в част от ръката му. Първата му реакция бе да го насочи към човека, който току-що му бе дал оръжието и с един изстрел да убие Тед Уолър… Но това съвсем няма да бъде достатъчна отплата!

Такова решение няма да отговори на въпросите, които го измъчваха най-много, нито ще уталожи жаждата му за мъст, за кърваво отмъщение срещу използвачите и манипулаторите, които бяха превърнали в лъжа дори и живота му. И все пак се прицели в Уолър, в лицето на стария си ментор и началник, обзет от дива ярост, същевременно тръпнещ да получи отговор на въпросите си. А те бяха толкова много!

Автоматично от устата му се изплъзна една-единствена реплика, измъчена и напрегната:

— Кой си ти?

С палеца спусна предпазителя и натисна спусъка, с което пистолетът превключи на автоматична стрелба. Сега може да пусне десетина бързи куршума в главата на Уолър и да свали този лъжец от високия балкон. Но пък Уолър — блестящият стрелец Уолър — не бе насочил към него собственото си оръжие, а просто си стоеше там — загадъчно усмихнат пълен мъж, който неочаквано предложи: