Робърт Лъдлъм - Измамата Прометей

След като достъпът до лекарството й бе отказан, на практика тя бе лишена от единствената форма на спокойствие. Макар и да съзнаваше, че то е илюзорно и краткотрайно, наркотикът все пак правеше нещата доста по-поносими. И така един ден Клер се бе отзовала в едно вашингтонско паркче между Осма и „Н“, където се опита да открие улични търговци на хероин. Докато се оглеждаше несигурно, към нея се бе приближил мъж — усмихнат, приветлив, изпълнен със симпатия. Бе й предложил две целофанови пакетчета и тя му бе платила с току-що изтеглени от уличен банкомат новички банкноти.

Сетне той неочаквано бе извадил полицейска значка и я бе отвел в участъка. Когато разбраха коя е, полицейският капитан незабавно се бе обадил на помощник окръжния прокурор Хенри Каминър. Каминър на свой ред позвъни на своя състудент Джим Касиди, който пък точно тогава бе председател на Сенатската съдебна комисия. Така се бяха развили нещата. Касиди още помнеше телефонния звън, колебливите и внимателно подбрани думи на Каминър. Онова бе един от най-тежките мигове в живота му.

И сега в съзнанието му отново изплава многострадалното, изпито лице на съпругата му и един стих от стара поема: „мъчително да потъваш, бавно да се давиш…“. Как се бе оказал такъв слепец? Да не забележи какво става под носа му — в собствения му дом, със собствения му брак! Може ли до такава степен обществените задължения да изместят личните? И въпреки всичко така бе станало — Клер бе затънала бавно, мъчително, а той просто не бе забелязал.

Сега Касиди отново обърна лице към помощниците си и каза твърдо:

— Вижте какво, хора, тя не е престъпник, а просто човек, нуждаещ се от помощ, дявол го взел. Нуждаеше се от лечение. И го получи. Шест месеца в специализирана клиника. Дискретно, тихо. Нямаше нужда да се разчува. Тогава тя най-много се плашеше от съжалителни погледи, от тихи думи зад гърба си, нали разбирате? И от отношението към съпругата на един сенатор.

— Но вашата кариера… — започна Грийн.

— Знаете ли, че именно шибаната ми кариера я докара до това състояние! Тя мечтаеше за друго! Искаше да имаме деца, истинско семейство, съпруг, който си е по-често у дома, човек, за когото приоритетите са свързани със съпругата и децата му. Така, както си е в нормалния живот. НОРМАЛЕН ЖИВОТ, по дяволите! Тя искаше дом, разбирате ли — ДОМ! А се отказа от мечтите си, за да мога аз да стана… такъв, какъвто ме нарече „Уолстрийт Джърнъл“ миналата година… някакъв си „Полоний 11 11 Човек, прочут със сентенции и достойнство — бащата на Офелия и Лаерт в Шекспировия „Хамлет“. — Бел.прев. от Потомак“ — горчиво възкликна Касиди.

— Все пак тя е компрометирала всичко, за което вие сте работили, всъщност, за което и двамата сте работили — настоя Манди Грийн и в гласа й прозвуча и съжаление, и гняв.

Касиди бавно поклати глава.

— И това окончателно я довърши. Тя страдаше двояко, защото съзнаваше, че околните я критикуват именно заради моята кариера. Жената на сенатор разрушава кариерата на съпруга си! Мислите си, че не си го е повтаряла хиляди пъти ли? Страдаше неимоверно, премина през истински ад… всъщност то до известна степен важи и за мен. Но именно това се опитвам да ви кажа: ние успяхме, ние победихме — случилото се остана зад гърба ни! Бе зад гърба ни до днес, до този момент… — и Касиди посочи вестника с ръка. — Как стана това, Роджър? Как са научили?

— Не съм съвсем сигурен, сър — отвърна Роджър и с неудобство хвърли поглед към непрекъснато звънящия телефон — но са научили удивителни подробности. Разполагат с компютърните данни за ареста й, макар че те са били изтрити. Имат извлечение от сметката й — въпросните пари, които изтеглила преди покупката. Информация за водените между вас и Хенри Каминър телефонни разговори. Вие у дома — той от службата. И още — разговори между полицейския капитан и офиса на Каминър. Дори и електронна информация за паричните преводи, които сте направили до онази клиника, където се е състояло лечението.

Касиди се ядоса, но успя да си наложи да се усмихне, та макар и кисело.

— Всичко това не би могло да дойде от един-единствен източник. Тук е имало надничане в най-лични и строго секретни частни и други архиви. Става дума именно за онова, за което бях апелирал и предупреждавал нашата общественост… За личната тайна, за свещеното право на личността да има частен живот. За подложеното на безогледно наблюдение и шпиониране общество!

— Е, за съжаление те се опитват да изкористят именно това — Манди бе успяла да потисне раздразнението и да си върне професионалния тон. — Да покажат нещата ужким, че вие апелирате за лични права, за свещени човешки свободи, за да прикриете собствените си безобразия, така да се каже. Мисля, че вие го разбирате отлично, нали?