Робърт Лъдлъм - Измамата Прометей

Включи микрофона и заговори на английски — езика, използван от въздушните диспечери в цял свят.

— Внуково-кула, Яковлев-112 Рос-Тран три девет девет, еф като фокстрот моли разрешение за излитане. Номер едно за писта номер три, незабавно излитане. Дестинация Баку. Повтарям — Баку.

Отговорът прозвуча след две секунди, с леки пукания, но иначе кристално ясен:

— Что? Не разбрах. Моля, повторете. Моля, повторете.

— Рос-Тран три девет девет еф като фокстрот моли разрешение за излитане за Баку. Готов за излитане от Внуково три.

— Рос-Тран три девет девет, нямате депозиран летателен план! Чувате ли ме, Рос-Тран три девет девет?

Боже мой, няма никакво време! Брайсън продължи да импровизира:

— Внуково-кула, Рос-Тран три девет девет еф рулира. Моля, разрешете излитане, таван десет хиляди. Моля, осигурете коридор двеста и петдесет десет минути след излитане…

— Рос-Тран, повтарям, задръжте на място. Останете на място! Нямате разрешение за излитане.

— Внуково-кула, слушайте, дявол ви взел: полетът е спешен, обстановката критична — водя високопоставени лица от „Нортек“ на крайно необходимо посещение в Баку! — заговори Брайсън и сега гласът му придоби нужната арогантност и настойчивост.

— Летателният план е при вас, къде гледате! Получили сте го преди часове. Имате серийния ми номер, обадете се на Дмитрий Лабов, той ще ви потвърди и не ме бавете повече!

— Рос-Тран, повтарям, незабавно…

— Г-н Пришников лично ли да ви се обади, задници такива! Това ли искате, а? Пречите му да си свърши спешната работа и не знам какво ще стане, ако… Я слушай, кой си ти там, другарю диспечер, я веднага си кажи името и номера?

Нужният ефект бе мигновено постигнат. След кратка пауза гласът неохотно склони:

— Добре, добре, летете. Но на ваша си отговорност.

Брайсън освободи спирачките, продължи към края на пистата и малко по-късно самолетът излетя.

Монсеньор Лоренцо Баталя, човек с няколко висши образования и старши уредник на музея „Chiarmonti“, една от многото специализирани колекции в рамките на ватиканските музеи — „Monumenti Musei е Gallerie Pontifice“, не бе виждал Джайлс Хескът-Хейуд от много години и сега съвсем не бе очарован от посещението му.

Срещнаха се в разкошна зала с облечени в дамаска стени — една от приемните на галерия „Лапидария“. Монсеньорът бе уредник в музеите на Ватикана вече повече от двайсет години и в света на изкуството високо тачеха огромната му ерудиция.

Винаги бе смятал Джайлс за леко абсурдна, някак си упадъчна, дори комична фигура. И как не! Как да харесаш този върлинест англичанин с несъразмерно големите му очила с рамки от черупка на костенурка, винаги със светли копринени вратовръзки с малък и стегнат възел, с карираните му сана и златни копчета за ръкавели във формата на подкова, с превзетия му акцент и с вечната му лула от бяло дърво, небрежно натикана във вътрешния джоб на сакото, винаги смърдящ на кавендиш 10 10 Вид тъмен тютюн. — Бел.прев. .

Хескът-Хейуд претендираше да е шармантен мъж, но успяваше да бъде само доволно мазен. В крайна сметка бе сноб и перко от най-висшите кръгове на английската аристокрация — ужжжжжасно бррррритански, ако съдим по произношението му, но всъщност занаятът му си бе от най-мръсните. Представяше се за агент по продажбите на антики, а не бе нищо друго, освен претенциозен на външност търговец на крадени вещи.

Разбираше от изкуство, но си бе мошеник до мозъка на костите, една от онези нечистоплътни личности, които изневиделица изчезват безследно години наред, а след това ги зърнеш на яхтата на някой баснословно богат арабски петролен шейх.

Не обичаше да говори за миналото си, но монсеньорът бе чувал слуховете: стар род с благородно потекло, обеднял в следвоенните години на лейбъристките правителства. Хескът-Хейуд бе получил образованието си в най-добрите британски училища, но когато привършил с него, семейството му вече не притежавало нищо друго, освен планини от дългове.

Джайлс си бил хаймана още от момче, хитрец или, нека го наречем забавно, безскрупулен тарикат, направил в началото на „кариерата“ си малко пари с контрабанден износ на антики от Италия. Познаващ игрите, отлично знаещ кой чиновник трябва да бъде подкупен, как и с каква сума, с лекота витаещ из черните пазари, но винаги успяващ да остане в сферата на сивия сенчест бизнес. Баталя знаеше като факт, че през ръцете му наистина са минали немалко изключителни вещи, истински оригинали, ценни исторически образци.