Робърт Лъдлъм - Измамата Прометей

Вестникът цитираше говорител на ватиканските музеи: последният най-категорично отхвърляше твърдението, но в същото време отказваше да даде доказателства, че въпросната вещ се намира на мястото си. Бе поместено кратко, изпълнено с негодувание, изявление на монсеньор Лоренцо Баталя. Главното в него бе, че Ватиканът притежава хиляди безценни антики, до една описани в каталози, и по време на кратка проверка е напълно възможно някои предмети временно да са променили местата си в хранилищата. И няма никакви основания световното обществено мнение прибързано да заключава, че е налице кражба.

На чашка кафе в апартамента си в хотел „Хаслер“ Ник Брайсън четеше написаното с професионално задоволство. Той не бе искал нещо подобно от монсеньора, а опроверженията си бяха чистата истина. Легендарният шахматен комплект си бе в безопасност в някое от стотиците хранилища и както повечето от огромните ватикански съкровища не бе излаган на показ вече много години. Всъщност поне от 40 години насам. Съвсем не бе откраднат, но всеки, прочел вестника, човек би заключил именно това.

А Брайсън бе сигурен, че нужните му хора ще го прочетат.

Вдигна телефона и се обади на стар познат в Пекин: високопоставен цивилен чиновник на име Ян Иншао, понастоящем на важен пост във външното министерство. Преди десетина години Джайлс Хескът-Хейуд и въпросният Сао си бяха имали работа и сега китаецът незабавно разпозна превзетия акцент на англичанина.

— Мой скъпи английски приятелю — неискрено го приветства Иншао, — изключително щастие е да ви чуя след толкова дълго време.

— Знаете, че не обичам да злоупотребявам с приятелството — направо премина на темата Брайсън, — но се надявам, че последната ни транзакция се оказа… в помощ на кариерата ви. О, не че сте имали нужда от нея, разбира се, но израстването ви в дипломатическата йерархия е направо впечатляващо.

Нямаше нужда да напомня на китаеца за времето, когато се бяха запознали в Бон — в китайското посолство, където Иншао тогава бе най-обикновено културно аташе и на най-нисък пост. На един по-късен обед Джайлс му бе направил незаменима услуга: бе го снабдил с изключително ценен древнокитайски предмет на изкуството на цена, далеч по-ниска от тази, която би могла да се вземе на нормалните пазари. Въпросната вещ бе керамична миниатюра от рядка червена глина — кон от времето на династията Хан. Тя бе отишла право в ръцете на тогавашния посланик — подарък от Иншао за началника, безсъмнено осигурил повишения и бърз напредък в кариерата. През следващите години Хескът-Хейуд бе правил и други подобни услуги на Иншао, включително и под формата на древни бронзови предмети и порцеланови вази.

— Къде се загубихте толкова време? — още по-учтиво запита китаецът.

Брайсън въздъхна дълго, жаловито.

— Това е дълга история, но да ви питам — четохте ли една много интересна статийка във ватиканския вестник?

— О, не! В кой брой?

— О, Боже мой, просто забравете, че съм го споменавал. Както и да е, но си мислех за нещо изключително и се сетих, че сериозен човек и познавач като вас, който се интересува от… хм, истинските неща… да. Всъщност списъкът от потенциалните клиенти би бил доста дълъг, но поради старото приятелство реших първо на вас да се обадя.

Сетне Брайсън понечи да опише комплекта, но Иншао рязко го прекъсна:

— Аз ще ви се обадя, само ми дайте номера си.

Мина половин час, преди китаецът да се обади на дадения му стерилен номер. Брайсън не се съмняваше и за миг, че той първо е потърсил течение на ватиканския вестник, запознал се е с материала, а сетне е завъртял и някои други телефони.

Отлично разбирате, приятелю, че подобни неща не стават всеки ден, но пък ми прави ужасно впечатление колко небрежни са някои от големите институции относно опазването на подобни съкровища, нали? Направо удивително небрежни!

— Да, да — нетърпеливо го прекъсна Иншао. — Убеден съм, че има голямо търсене. Но ако говорим за същото нещо за комплекта от династията Сун…

— Драги ми Иншао, аз ви го споменах така, чисто хипотетично. Мисля, че напълно ме разбирате. Аз ви казвам, че ако ми попадне подобна прекрасна вещ, то вероятно вие бихте поискали да сондирате някои по-специални, заинтересовани хора, познавачи, хм… ценители, така, нали? Напълно дискретно при това, хм…

Тези усукваници само подразниха Иншао, както червеното флагче действа на бика.

— Да, да, познавам едного, да — много подходящ. Има един генерал, той колекционира подобни вещи, много обича династията Сун. Всъщност при него то не е хоби, а направо страст. Възможно е да знаете прозвището му. Наричат го Ювелира…