Робърт Лъдлъм - Измамата Прометей

— Ще ми свърши работа, Юрий. Благодаря. Задължен съм ти.

— Хайде сега, нека го наречем бизнесменски жест…

В същия миг се чу писък на форсиран докрай двигател и свистене на гуми. Извърнали изненадани физиономии в посока на шума, двамата зърнаха бързо приближаващ се джип, черен, лъскав. Летеше към тях стремително, закова недалеч, а от него изскочиха трима в черни маски, черни кевларени бронежилетки с автомати. Командоси!

— Кои са тези, по дяволите? — изпъшка Юрий.

— Прикрий се! — викна Брайсън и приклекна зад аудито. — Мамка му! Не сме въоръжени!

Тарнаполский вече трескаво бъркаше под шофьорската седалка, откъдето изтегли метално чекмедже с няколко оръжия и резервни пълнители. Подаде на Брайсън деветмилиметров автоматичен „Макаров“, извади още автомат „Калашников“, тип „Бизон“, оръжието на Спецназ — бившите съветски части със специално предназначение.

По предното стъкло на аудито вече чаткаха куршуми, то побеля, но издържа — беше поне частично бронирано.

— Колата бронирана ли е? — викна Ник на Юрий.

— Лекият вариант — ниво първо. Стой зад вратите.

Брайсън разбра и кимна. Многопластова броня, вероятно сплави плюс плексиглас — добра защита.

Куршумите отново засвириха над главите им. През стъклото се виждаха застаналите в поза за стрелба командоси.

— Ето ти специален подарък от Пришников — процеди Тарнаполский през стиснати зъби.

— Вероятно съпругата се е обадила? — подхвърли Брайсън и веднага се замисли.

А откъде знаеха къде да изпратят командосите? Може би отговорът бе съвсем прост: най-бързият път извън Русия е въздушният. Значи трябва да се покрият летищата. Всеки, дръзнал да убие първия помощник на Пришников, незабавно ще хукне към някое от тях. Сигурно имаха екипи на всяко възможно летище. Такива има няколко около Москва, но само две са лицензирани за частни самолети. Къде са ангажирани частни самолети за незабавно излитане? Еди-къде си… не бе трудно да се проверят подобни неща, особено за човек с огромните ресурси на Пришников.

Тарнаполский се подаде иззад вратата за секунда и пусна дълъг откос.

— Йоб твою мать! — изрева към хората в черно и пак се прикри.

Единият се свлече на земята.

— Не си забравил занаята, Юрий — усмихна се Брайсън.

В същия миг предното стъкло се пръсна, за трети път обстреляно от командосите. Брайсън се надигна и стреля няколко пъти, Юрий последва примера му, като се възползва от прикритието. Още един рухна на земята, но третият внезапно изчезна. Къде бе отишъл?

Двамата внимателно огледаха терена пред себе си. Осветено бе само черното покритие на пистата, но не и околните поля с рядка растителност, където вероятно в засада бе залегнал третият командос.

Така започна тази игра на котка и мишка, на живот и смърт и тя се оказа последната за Юрий Иванович Тарнаполский, бивш офицер от КГБ и другар по съдба на Брайсън.

Хората на Пришников очевидно бяха отлично обучени да се прикриват и стрелят из засада въпреки първоначалното им самоубийствено позьорство. На няколко пъти Брайсън и Тарнаполский стреляха по мяркащи се сенки, но все неуспешно и когато Ник забеляза червеното кръгче да лази по главата на приятеля му, бе вече прекалено късно. Все пак извика силно:

— Залегни, Юрий!

В следващата десета от секундата излезлият изневиделица иззад колесника на самолета командос пръсна главата на Юрий. Това донякъде даде възможност на самия Ник да стреля няколко пъти бързо и да повали неприятеля, но другарят му бе вече мъртъв.

Така или иначе нямаше време за друго, освен да притича до самолета. Вероятно други хора бяха вече алармирани и на път за Внуково. Единственият шанс за спасение бе да излети сам, без пилота, който междувременно бе изчезнал някъде.

Скочи на крилото, оттам влезе в пилотската кабинка, бързо закопча коланите, дръпна плексигласовия капак, затвори очи. Сега какво?

Да вдигне машината във въздуха не бе проблем, имаше достатъчно опит и умения за това от миналото. Но как щеше да се оправи с навигацията в руското въздушно пространство, след като нямаше разрешение за излитане, не знаеше дали бива да се обади на кулата, какво да поиска от диспечерите? Но пък имаше ли избор? Да остане на земята означаваше само едно: да попадне в ръцете на Пришников.

Дълбоко пое въздух, сложи шлемофона и включи запалването. Двигателят мигновено завъртя. Прегледа уредите пред себе си, бавно потегли към края на пистата.

Но не можеше да мине без контролната кула. Излитане без разрешение на диспечера не бе само рисковано или да кажем фатално, то би било прието от компетентните власти като провокация и съответно санкционирано. Бог само знае какви мерки имаха руснаците за подобни случаи.