Робърт Лъдлъм - Измамата Прометей

Брайсън рязко се извърна:

— Какво трябва да се разбира под този израз? Всичко е на път да се промени радикално?

— Дни, само дни остават… — загадъчно рече Лабов. — Броени дни ми бяха дадени за подготовка.

— За подготовка на какво?

— Целият механизъм е вече в ход. Властта ще бъде изцяло поета. Всичко ще си дойде на мястото.

Още по-загадъчни приказки. Тарнаполский захвърли кърпата и допря пистолета до слепоочието на Лабов.

— Хайде, казвай! За преврат ли говориш?

Овързаният мъж завъртя глава презрително.

— Преврат, ха! Нищо не знаете! Вие сте хора тесногръди! Ние, руснаците, винаги сме били готови да се откажем от свободата си в името на сигурността. И вие ще постъпите така, всички ще последват нашия пример. Защото балансът на силите е вече в наша полза. Механизмите действат. Всичко ще си дойде на мястото!

— Какво дрънка този идиот? — внезапно избухна Брайсън. — Като че е дрогиран. Говори! Какво целят Пришников и колегите му? Вече се присягат към властта на ниво правителства, така ли? Не са доволни от собственото си богатство и сила?

Тарнаполский свали пистолета. Вече бе излишен, човекът изглеждаше като хипнотизиран. Затова се наведе над помощника на Пришников и рече с усмивка:

— Защо не ни открехнеш малко повече, а, Лабов?

— Правителства ли? Те са анахронизъм! Погледнете Русия — каква власт има нейното правителство? Никаква. Правителството е най-обикновена марионетка. Големият бизнес, корпорациите, конгломератите — днес те създават правилата, те ръководят игрите! Може би в края на краищата Ленин се оказа прав: именно капиталистите управляват света!

Тогава внезапно, с огромно усилие и мълниеносна бързина Лабов посегна към пистолета на Юрий. Бе успял да охлаби въжетата, колкото да протегне ръка на десетина сантиметра. Но те се оказаха достатъчни да грабне оръжието. В последвалата борба Лабов прояви невероятната сила на обезумял от страх или фанатизъм човек. Пистолетът се завъртя на няколко пъти — ту към единия, ту към другия и в един миг Лабов се загледа в дулото с безумна гримаса, която бавно премина в щастлива, благочестива усмивка, сетне допря оръжието до собственото си чело и успя да натисне спусъка…

Това внезапно самоубийство се превръщаше в сериозна пречка за плановете на Брайсън. От друга страна, въпреки връзките си с Пришников самият Лабов не бе убиец, а бизнесмен, може би корумпиран и безчестен, безмилостен към противниците си, но негови оръжия бяха само телефонът и факсът. Затова не бе нужно да се пролива и неговата кръв. На всичкото отгоре видно бе, че нещата ще се усложнят и времето за изпълнение неминуемо ще се удължи.

Шофьорът ще дойде в съзнание вероятно до час, час и нещо. Едва ли ще си спомни точно какво е станало, по-скоро ще е като болен, със замъглено съзнание, влошено зрение. Ще усети водката по дрехите си, ще намери бутилката на седалката и най-важното — ще констатира липсата на поверения му пътник. Тогава ще изпадне в паника и най-вероятно ще се обади по телефона в дома на Лабов. Значи трябва да направят нещо спешно преди това. Така разсъждаваше Брайсън, а Тарнаполский се съгласи с него.

В портфейла на Лабов намериха домашния му телефон; Юрий взе неговия мобифон и се обади на съпругата му.

— Госпожа Лабова, извинете ме за безпокойството — рече той с угодническия тон на подчинен служител. — Обажда ви се Саша от офиса на г-н Лабов. Той нареди да ви уведомя, че му се налага малко да закъснее, в момента разговаря по спешност с Франция и няма как да ви се обади лично, но ви изпраща извиненията си.

И като премина почти в шепот, Тарнаполский изобретателно въздъхна и добави:

— А да ви кажа и нещо, което много моля да си остане само между нас: така сигурно е по-добре, защото пък неговият шофьор отново посяга към бутилката, знаете. Тази вечер ще трябва да го отстраня и да премина към резервния вариант. Ох, такива работи, знаете. Приятна вечер и отново моля да ме извините.

И веднага затвори, за да не даде възможност на съпругата да зададе въпроси. Обяснението бе добро — подобни закъснения бяха част от ежедневието на Лабов. Когато (и ако) шофьорът се обади с уплашен и развълнуван глас, госпожата ще реагира с гняв и възмущение и ще побърза да му натрие сол на главата.

Този аспект бе уреден, но самоубийството бе неприятност, за която тутакси трябваше да вземат мерки. А нямаха голям избор. Юрий категорично отказа да се обади в офисите на „Нортек“ — всички разговори се записваха автоматично, а той не искаше гласът му да фигурира като веществено доказателство в нечия архива. Трябваше да импровизират и отново Тарнаполский поднесе добра идея. Да подхвърлят изобличителни предмети по джобовете и куфарчето на Лабов: кутийка скъпи презервативи, купче членски карти за московски нощни заведения, където за богати клиенти се осигуряват всякакви сексуални удоволствия, и още нещо, което надминаваше всичко по изобретателност: полупразна туба с лекарство за по-безобидните венерически заболявания. Както винаги Тарнаполский разполагаше с нужните за целта неща или пък бе в състояние да ги осигури достатъчно бързо след съответен телефонен разговор. Е, мнозина ще кажат, че подобни забежки не са типични за почтения, трудолюбив Лабов, но пък именно хората като него биха прибягнали до крайност като самоубийство при положение, че са затънали в някаква свързана със сексуални удоволствия беля. А в Москва, както каза Тарнаполский, къркането и сексът са напълно нормални пороци.