Робърт Лъдлъм - Измамата Прометей

А имаше още един аспект, около който Брайсън бе построил плана си.

Дмитрий Лабов излизаше от апартамента си точно в седем часа сутринта. Резиденцията бе на „Арбат“ — стара, от XIX в., но модернизирана и подобрена, всъщност комплекс жилища на бивши високопоставени партийни функционери от ЦК и Политбюро на КПСС. Сега те бяха собственост на новобогаташите, най-вече мафиоти, и пак така строго охранявани.

Но пък постоянството в дневния режим на Лабов бе един пример за пропуски в сигурността, съчетани с показни демонстративни охранителни мерки, типични за мащабните мафиотски синдикати. Брайсън бе научил тези подробности от Тарнаполский, последният пък — от бившите си колеги от КГБ. Непредсказуемостта в движението на охранявания обект е един от най-важните фактори, които осигуряват неговата безопасност. Това би трябвало да го знаят всички професионалисти от областта на сигурността.

И тази сутрин, точно както бе казал Юрий, бентлито с Лабов излезе от подземния гараж и бързо измина краткото разстояние до проспекта „Калинин“. Брайсън и Тарнаполский го следяха с обикновена волга. Минаха по обичайния маршрут, покрай величествено устремения в небесата паметник „Спутник“, свиха вляво в „Айзенщайн“ и постепенно стигнаха в преустроения дворянски палат, където бе централата на „Нортек“. Там бентлито влезе в друг подземен гараж.

Където щеше да остане до края на деня.

Непредсказуем елемент оставаше само часът на завръщането на Лабов у дома. Той имаше жена и три деца, бе известен като домошар и почти никога не отсъстваше от домашната вечеря. Вечер излизаше само при непредвидени случаи или когато Пришников го извикаше по спешност. Но така или иначе най-често лимузината го връщаше у дома в промеждутъка между седем и седем и петнайсет.

Тази вечер Лабов побърза да се прибере при семейството. Колата му излезе от гаража в седем и пет. Тарнаполский и Брайсън чакаха в готовност в паркиран от отсрещната страна на улицата камион за доставки по жилищата. Юрий веднага се свърза с другия техен човек: по това време трафикът бе извънредно тежък, но щяха да се справят — организацията им бе добра.

През ранните години на кариерата си Тарнаполский бе душил по следите на предполагаеми дисиденти и дребни престъпници и познаваше Москва като петте си пръста. Сега се движеше на дискретно разстояние от бентлито — отпред или отзад — и скъсяваше дистанцията само когато гъстотата на движението се засилваше и бе безопасно да бъдат по-близо.

Влязоха в „Калинин“ и попаднаха в сериозно задръстване. Голям камион бе ударил кола, след което се бе извъртял и застанал напряко на платната. Милиция още нямаше и повечето шофьори гневно натискаха клаксоните или крещяха обидни думи от отворените си прозорци, като че това щеше да отпуши движението.

Малко по-рано Юрий бе извел камиона пред бентлито и сега то се намираше непосредствено зад него, отвсякъде притиснато от спрели автомобили. Третият им човек бе излязъл от виновния за задръстването камион с прибрани в джоба ключове и бе тръгнал ужким да търси помощ. Нямаше никаква вероятност положението да се оправи скоро.

Облечен в черно — джинси, поло пуловер и ръкавици — Брайсън бе клекнал на пода в каросерията на техния камион и отваряше направения там люк. Сетне се хлъзна надолу — същинска змиорка — и пролази разстоянието до бентлито. Нямаше начин някоя кола да мръдне; дори и това да станеше, бентлито нямаше да може да тръгне напред, защото бе подпряно от камиона, на чийто волан бе Тарнаполский.

Ник пролази още малко назад с биещо до пръсване сърце и като влезе под шасито на бронираната машина, започна да търси нужното му място. Отдолу колата бе непрекъснат масивен блок от сплав — стомана, алуминий, полиетилен; имаше само един-единствен отвор — за въздушен филтър. Това бе друг уязвим пункт на бронираните автомобили: затворените херметически пътници трябва да дишат. Сега Брайсън извади изпод полото алуминиева филтърна пластина с леплив гръб и внимателно я притисна към отвора за въздух. Предметът бе специално построено миниатюризирано контейнерно устройство с дистанционно радиозадвижване, което Тарнаполский бе поръчал на познати специалисти. Ник опипа пластината, увери се, че е залепнала здраво, и внимателно тръгна назад.

Безпрепятствено стигна до люка и се вмъкна в камиона.

— Ну, хорошо? — ухили му се Тарнаполский и посегна към телефона.

— Окей — кратко отвърна Брайсън.