Робърт Лъдлъм - Измамата Прометей

— О, мой драги Колридж, добре дошъл в Русия! — театрално се поклони Тарнаполский, но Ник знаеше, че е напълно искрен.

Затова стана и двамата се прегърнаха. Руснакът бе избрал доста странно място за среща, но иначе бе човек със скъпи и изискани вкусове. И сега, както и винаги, бе облечен в шит по поръчка английски костюм и фуларна вратовръзка. За последен път бяха работили заедно преди седем години и макар че Тарнаполский бе преминал петдесетте, лицето му бе все така гладко и загоряло, без нито една бръчка. Винаги се бе грижил добре за себе си, но бе и напълно възможно да си бе правил скъпа пластична операция — лицева козметика.

— Ти не остаряваш ли бе, човек!? — усмихна се Брайсън.

— Е, да, но с пари се купува всичко — сардонично отвърна Тарнаполский и се ухили.

Кимна на келнера да налее от виното, в същото време до тях застана висока, ослепително хубава стриптийзьорка. Юрий вмъкна няколко банкноти в оскъдните черни бикини и с поглед я отпрати към маса с няколко бизнесмени в официални костюми.

Заедно с Брайсън бяха участвали в няколко извънредно деликатни операции, оказали се извънредно доходни за руснака. Последната от тях бе свързана с „Вектор“. Никакви международни експертни проверки не бяха успели да открият доказателства, че Москва тайно и незаконно произвежда биологическо оръжие. Инспектори от различни групи и по различно време бяха правили множество „внезапни“ и „изненадващи“ проверки в лабораториите на „Вектор“, но нищо не бе излязло от тях. Защото „изненадващите“ проверки не бяха изненада за никого. Затова и шефовете на Брайсън от Управлението бяха настояли той лично да проникне в централната лаборатория на „Вектор“ в Новосибирск.

Но колкото изобретателен и печен да бе Ник, влизането в онези инсталации се бе оказало прекалено трудно, макар че двамата братя Николо и Паоло бяха свършили не лоша работа. Трябваше да си търси и друга помощ и тогава се бе сетил за Юрий. Тарнаполский бе току-що пенсиониран и посредством професионалните канали бе дал да се разбере, че се оглежда за частна работа. Което означаваше, че е готов да си продаде услугите на онзи, който плати най-добре.

Така и се бяха свързали. Оказа се, че Юрий заслужава всеки долар от немалкия хонорар, който си бе поискал. Бе снабдил Брайсън с архитектурните планове на лабораторните сгради, дори бе уредил един от външните постове да отсъства за известно време от обекта, за да разследва „току-що докладвана кражба“. С помощта на старите си документи и огромния си опит бе успял да сплаши вътрешната охрана и да въведе Брайсън чак до третото ниво на специализираните охладителни инсталации, където пък Ник бе открил търсените ампули. Сетне бе помогнал и за изнасянето им от Русия, което се бе оказало удивително трудно. Но руснакът много изобретателно ги бе скрил в партида замразено месо за Куба.

С въпросната операция Брайсън, респективно Управлението, бяха доказали онова, което международните инспекционни мисии не бяха успели — а именно, че „Вектор“ и съответно Русия наистина произвеждат биологично оръжие. Така се бе появило неопровержимото доказателство — седем ампули боен антракс — изключително рядък щам.

По онова време Брайсън наистина се бе гордял с работата си, а и бе сериозно похвален от Тед Уолър. Сегашните новини от Женева обаче го бяха потресли. Навсякъде в съобщенията се твърдеше, че става дума за особено рядък щам. От това направо му бе прилошало — как само го бяха изманипулирали! Почти не се съмняваше, че откраднатият от него преди години от руската лаборатория антракс е същият, използван в Женева.

— Да ти доведа една от черните танцьорки, а? От Камерун е! — попита Тарнаполский, широко усмихнат.

— Слушай, Юрий, изключително ми е важно никой да не научава за сегашното ми идване! — тихо отвърна Ник.

Руснакът сви рамене, това се подразбираше от само себе си. Така е било винаги в тяхната професия.

— Слушай, приятелю, всеки с тайните си. И аз си имам, ти да не мислиш! Но щом така или иначе си дошъл в Москва, защо да не се изкефиш? Или имаш спешна работа?

Брайсън побърза да обясни естеството на деликатната задача, за която искаше да наеме услугите му. Но още щом спомена името на Пришников, изражението на руснака се промени доста и той го погледна изпитателно, дори слисано.

— Драги ми Колридж, зная онази точна приказка — на харизан кон в устата се не гледа. Пък и винаги ми е харесвало да работим заедно. Но знаеш ли кой е този човек? Министър-председателят е нищо в сравнение с него. Ама наистина ли нищо не си чувал?