Робърт Лъдлъм - Измамата Прометей

Вече притъмняваше, а трафикът по „Тверская“ бе доста тежък. Тукашните водачи караха лудешки, сменяха платната рязко и без да дават мигач, не се съобразяваха с елементарните правила на движението. Някои дори се качваха по тротоарите, за да задминат по-бавно движещите се автомобили. Русия се бе изменила много, откакто Брайсън бе идвал тук за последен път; сега му се стори, че хората са обхванати от всеобща лудост, хаос и гняв. Все така доминираше старата архитектура, типичните сталинистки сгради и магазини, но имаше и невероятни промени. По някогашните неугледни улици сега блестяха нови и скъпи здания, елегантни магазини. На „Тверская“ Брайсън направо ахна, като видя редящите се една след друга прочути фирми: „Versace“, „Van Cleef & Arpels“, „Vacheron Contantin“, „Tiffany“. И навсякъде, наред с крещящата демонстрация на плутокрация и разкош, се ширеха ужасяваща бедност и мизерия, както и всякакви други доказателства за разпадналия се обществен строй. Брайсън се удиви най-много на просещите войници. Възрастни жени продаваха контрабандна водка, плодове и зеленчуци. По-млади жени със забрадки предлагаха услугите си да му гледат на ръка. По ъглите се въртяха изрусени проститутки.

Брайсън излезе от автомобила с извадената от плика пластмасова карта в ръка. Огледа се и я вкара в цепката на монтираното в тежката врата заключващо устройство, като внимаваше магнитизираната ивица да е отгоре. Нещо изписука тихо и вратата се отвори. Той влезе и потъна в пълен мрак. Сега трябваше да има втора врата — така му бе казал шофьорът на едва разбираем английски. Опипа пред себе си с ръце и намери металната топка.

Не бе подготвен за неземно ослепителния новобогаташки свят, който го очакваше вътре.

Невероятно! В очите го блъснаха мощни светлини, които играеха дивашки танц по лицата на присъстващите — пурпурни, червени, сини; облаци бял декоративен дим, примесен с тютюнев; отляво и отдясно алабастрови колони в древногръцки стил, около тях римски тип статуи, в дъното мътно лъщящ дълъг тезгях от черен мрамор, пред него високи столчета от искряща хромирана стомана, издута до последно рокмузика, каквато Брайсън досега не бе чувал — нещо като руски техно поп, Боже мой! Основната миризма бе смесена: марихуана, най-скъпи френски парфюми и евтин руски одеколон.

Плати си още на вратата — кувертът бе около 250 долара в рубли. Сетне бавно си запробива път сред гъстата тълпа танцуващи, пиещи и някак си успяващи при цялата тази невъобразима дандания да говорят по клетъчните си телефони мутри. Прекрасна колекция от мъже със златни вериги и огромни, шарени часовници (Брайсън забеляза, че преобладават ролексите); красиви жени с ниско изрязани горнища и невероятно къси полички, които не оставят нищо за въображението; едри, остригани нула номер бодигардове с елечета; разположената по периферията охрана на заведението — облечени като нинджи здрави мъже в черно с лъскави палки.

А високо над цялата тази скотовъдна лъщеше дебел прозрачен таван. Втори етаж с под от стомана и армирано стъкло, откъдето отбрана публика можеше да наблюдава веселбата долу като някакво екзотично зрелище от извънземен терариум.

Брайсън се изкачи по извита стълба и попадна в съвсем друг свят. Тук главната атракция бяха стриптийзьорките, главно ослепителни блондинки, но и някои по-смугли тела с едри бюстове, недвусмислено подсказващи употреба на силикон. Повечето танцуваха, облени в подходяща прожекторна светлина.

Спря го облечено в прозрачни дрехи момиче с комплект слушалки и микрофон на главата. Каза му няколко бързи изречения на руски. Брайсън поклати глава, отговори безсловесно, като й подаде няколко зелени двайсетачки, и тя незабавно го отведе до масичка и тапициран с кожа стол.

Още не седнал, един келнер донесе няколко подноса с мезета: апетитно нарязан варен език със сос от репички и някакви дъхави подправки, червен и черен хайвер, блини, гъби в подходящи сосове, зеленчукова туршия, херинга. Брайсън бе гладен, но не желаеше да експериментира. Появи се и бутилка „Дом Периньон“, с „поздрави от вашия домакин“, както се изрази келнерът. Брайсън кимна и се загледа в присъстващите. Минаха няколко минути, преди изневиделица да се появи елегантната, висока фигура на Юрий Тарнаполский, крачеща към него с разтворени в гостоприемен жест ръце. Сякаш се бе материализирал от нищото, но Брайсън се досети, че бившият служител на КГБ и негов добър познат от минали години бе дошъл не от друго място, а от кухнята.