Робърт Лъдлъм - Измамата Прометей

Брайсън веднага усети, че Юрий избягва да произнесе името на Пришников.

— Този тип не ти е като американските бизнесмени, това трябва да го разбереш. Нарочи ли те той, свършено е с тебе. Няма уволнение, пенсия, бойкот, такива работи. Не — ти просто изчезваш, превръщаш се в някой от продуктите, които произвеждат безбройните му предприятия. Я в лепило, я в сапун, може и в червило, знаеш ли? За него има виц, само че никой не смее да го разказва: как се нарича гангстер, който чрез подкупи, изнудване и насилие е станал собственик на огромни сектори от националното богатство и промишлеността? Нарича се… П.В. Загря ли?

Брайсън кимна разбиращо.

— Зная, Юрий, зная. Но колкото е по-трудна мишената, толкова и възнаграждението е по-прилично. Говорим за наистина големи пари.

Тарнаполский въздъхна и се наведе към него.

— Колридж, приятелю мой, този тип е изключително опасен, безмилостен и отмъстителен. Убеден съм, че дори сега, тук има негови хора. Слушалки и всякакви други. Може дори и заведението да се окаже негово.

— Разбрах, Юрий. Но пък ти не си човек, който бяга от сериозното предизвикателство. Познавам те добре. Може би ще успеем да се спогодим така, че и двамата да останем доволни, а?

През следващите няколко часа двамата говориха надълго и нашироко, но първо се преместиха в огромния апартамент на Тарнаполский на „Садово-Самотехная“, където уточниха най-вече финансовите подробности и извънредно сложните условия на операцията. Разбраха се, че ще са необходими поне още двама души и Юрий се нае да намери подходящи хора.

— Трудно се стига до П.В., приятелю мой — предупреждаваше руснакът и загрижено клатеше глава, — много трудно. Кръв ще се лее, то е повече от сигурно. И кой може да твърди със сигурност, че няма да е и нашата собствена?

Някъде на разсъмване вече бяха съставили план.

От прекия подход се отказаха почти веднага. Пришников сто на сто е отлично и професионално защитен. Прекалено трудна мишена. Тарнаполский говори дълго и дискретно по телефона с разни свои бивши колеги и по едно време реши, че е открил нужната им уязвима точка: най-старшия помощник на Пришников — дребен, болнав човек на име Дмитрий Лабов. Дългогодишен негов сътрудник с различни нужни на покровителя му умения, той между другото бе и човек, който умее да пази тайна.

Но дори и самият той бе достатъчно трудна мишена. Тарнаполский бе научил, че Лабов пътува всеки ден между строго охраняваната резиденция, където живее, и още по-здраво пазените офиси на „Нортек“ в московските предградия недалеч от старата „Изложба на постиженията на народното стопанство“ на проспект „Мир“.

Возеха го с тежко бронирано бентли, практически почти танк — с общо два тона стоманени брони, непробиваемо от куршуми, неуязвимо от бомби. Но пък абсолютно неуязвимо превозно средство просто не съществува — това Ник го знаеше от дългогодишната си оперативна работа. Бронирано средство ниво IV — това означава най-високата категория защитеност, която съществува в оръжейното производство. Тя издържа и на близка стрелба с извънредно мощните 7,62-милиметрови патрони от натовската номенклатура.

По време на операции в Мексико Сити и Южна Америка Брайсън бе попадал на подобни автомобили. Броните им често са многопластови: алуминий тип 2024-ТЗ и синтетични сплави на базата на арамид и полиетилени. В кухините на стоманените врати пък се слагат подсилени с непробиваем плексиглас листа от пластмасови сплави. Такава врата не можеш да пробиеш със съвременна карабина дори да стреляш от разстояние два метра. Стъклата са също свръхздрави, обикновено правени с космически и самолетни технологии, бензиновият резервоар се самозапечатва дори при пряко попадение, авариен сух акумулатор осигурява ход на колата дори и при тежки повреди на двигателя. Гумите са дебели и при пробив осигуряват около 70-километров пробег.

Бентлито на Лабов сто на сто бе съобразено с московските условия, където мафиотските структури бяха въоръжени най-вече с всички модификации на „Калашников“. Вероятно издържа на ръчни гранати и всички видове скорострелно стрелково оръжие, помисли Брайсън.

Но всяко нещо си има уязвимите места.

На първо място това е шофьорът, който вероятно не бе професионалист. Руските мафиотски босове са известни най-вече с това: няма никога да наемат истински шофьор, ако не е от собственото им обкръжение. Иначе ги возят близки хора, за предпочитане многогодишни съучастници, на които имат най-голямо доверие.