Робърт Лъдлъм - Измамата Прометей

— Хм… тц, не знам. Не съм убеден, че съм го чувал. Но мислите, че той ще бъде заинтересуван?

— Генерал Дзай е истински патриот и най-много обича Да връща в родината откраднатите от империалистите национални богатства, забележете — най-вече тези с историческа стойност! Пламенен патриот и националист.

— Сигурно, сигурно, щом вие казвате. Е, добре, ще трябва да имам стопроцентово потвърждение, за да уведомя хотелската управа да задържа разговорите ми — знаете, тези ужасни петролни шейхове — те просто не ме оставят на мира. Да, най-вече онези от Оман и Кувейт…

Не, не! — изломоти Иншао. — Само ми дайте два часа не повече! Този шедьовър трябва да се върне в отечеството!

Не се наложи Брайсън да чака толкова дълго. Не мина и един час и Иншао отново бе на телефона. Да, генералът определено се интересувал.

— Като се има предвид изключителният произход на тази вещ — твърдо настоя Брайсън, — желая да се срещна лично с клиента.

Нещата бяха навлезли в етап, където бе вече сигурен, че може да диктува условията си за среща с генерал Дзай.

— Но, разбира се! — зарадва се Иншао, който се опасяваше, че Хескът-Хейуд може вече да е продал комплекта. — Клиентът няма да има нищо против. Но желае да получи доказателства за автентичността на стоката.

— Естествено. Ще получи всички необходими сертификати.

— Да, да, благодаря много.

— Срещата ни трябва да стане веднага. Всяко забавяне усложнява моето положение.

— Няма проблем. Генералът се намира в Шенжен и с нетърпение ви очаква.

— Добре. Ще хвана първия възможен полет за Шенжен за предварителния ни разговор…

— Чакайте, чакайте! Какъв предварителен разговор?

— Аз така работя, драги ми Иншао. Ще поговорим, ще пием кафе, ще му покажа снимки на комплекта и ако усетя, че постигаме нужното ми комфортно ниво, ще преминем на следващото.

— Значи няма да го носите със себе си, така ли? Комплекта искам да кажа…

— О, Боже мой, Иншао, разбира се, че няма да го нося. Не разбирате ли, че подобен клиент може да ме постави в неудобно положение? Да ме разобличи, така да се каже, а пък да задържи стоката. Настъпило е едно време, човек не може да бъде сигурен в нищо. Пък и вие знаете принципите ми. И мотото: „Не прави бизнес с непознати!“

Хескът-Хейуд се изкикоти.

— След като се запозная с този джентълмен, ние вече няма да сме непознати. Нали така? Ако всичко е наред… хм, ако интуицията ми подскаже, че всичко е наред… е, добре, тогава ще обсъдим начините за внасяне на стоката и така нататък и така нататък. Всичките останали скучни подробности.

— Генералът настоява лично да провери комплекта, Джайлс — загрижено каза китаецът.

— Разбира се, напълно естествено. Но не от първия път. О, не. Китай е за мен terra incognita, така да се каже. Не познавам момчетата, които ръководят игрите. И съответно ще се чувствам много уязвим. Не ми се иска генералът… как му беше името, моля да ме извините… да конфискува тази безценна вещ и да ме предаде на някакви си противни власти. Или пък да ме изпрати в някоя от вашите зеленчукови градини да работя като маймуна до края на живота си. Вие нали държахте дисидентите си в някакви си там зеленчукови градини? Или това беше в друга азиатска държава?

— Генералът е човек на думата си — с потиснат гняв възрази Иншао.

— Да, но през последните двайсетина години ужасно много разчитам на усет и интуиция, драги ми приятелю. Да, ужасно много разчитам. Не ми се иска да се отказвам от тях сега, когато наближава зрялата възраст, така да се каже, нали ме разбирате? Човек трябва много да внимава, особено пък с хора като вас, нали? Наричат ви енигматичните азиатци. Ориент, знаете, да, много тайнствен, неразбираем за европееца свят…

Пак се изкикоти, онзи отсреща сигурно поскръцваше със зъби.

— А пък на мен — вие ме познавате, скъпи ми приятелю, колко ми е? Чашка оризова ракия и съм ваш, така де!

Облечен в крещящи дрехи — жълто елече от специално обработена козя кожа, копринена риза и отгоре дежурното карирано сако — Джайлс Хескът-Хейуд горделиво слезе от самолета на шенженското летище „Хуантян“. Посрещна го представител на генерал Дзай без отличителни знаци и в тъмнозелената униформа на Китайската народоосвободителна армия. Отпред на маоисткия тип шапка грееше редовната червена петолъчка.

С каменно изражение на лицето, офицерът, който не благоволи да си каже името, го преведе през граничния контрол митницата, без каквито и да е формалности. Никой не каза дума: летищният персонал направо раболепстваше пред придружителя му.