Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

— Слушай, Марио. В болницата има двама души — единият пред главния вход, а другият е някъде вътре.

— Знам. Познавам тези хора. Те трябва да се махнат след половин час. Кажи на Джой да не се показва.

Де Спаданте прекъсна разговора и веднага набра частния номер на Робърт Уебстър в Белия дом. Уебстър тъкмо се канеше да си тръгва и беше много обезпокоен от позвъняването на де Спаданте.

— Марио, бях ти казал…

— Сега аз водя разговора. Освен ако искаш няколко необясними уволнения на твоите хора!

И с кратки и ясни думи де Спаданте предаде своите разпореждания. Той не се интересуваше от начина по който ще действува Боби Уебстър и единственото му желание бе „Патрул 1600“ да бъде отстранен незабавно.

Марио затвори телефона и стана от леглото. След като се облече бързо и среса рядката си коса, той отвори горното чекмедже на бюрото си и извади два предмета.

Единият беше 38-калибров автоматичен пистолет. Другият бе зловещо изглеждащо приспособление от черен метал с четири пръстена, свързани един с друг на плоска основа от остроръбо желязо.

При свит юмрук това приспособление би откачило човешка челюст, а при удар с отворена длан би разкъсало плътта до кост.

Въздушният лайнер Г-40 получи с предимство разрешение за кацане и се приземи на писта номер 5 във военновъздушната база Ендрюс. В края на полосата самолетът направи завой и спря. Майорът е показа навън и след като помаха с ръка на пилота, бързо се отправи към чакащия го джип.

Пол Бонър заповяда на шофьора да го закара незабавно в оперативния център. Човекът натисна газта без да поздрави или коментира. Майорът изглеждаше като истински ас, а никак не е лесно да се държиш приятелски с такъв тип.

Дежурният офицер, подполковник, който само преди няколко минути се беше обадил на Министерството на отбраната, за да разбере „що за величие беше този клоун Бонър“, предложи на майора собствения си офис. Полковникът бе разбрал на каква почит е майорът. При това с помощта на бригадния генерал Лестър Купър.

Пол благодари на подполковника, който го остави сам в офиса си. Майорът веднага набра частния номер на Купър. Часът бе 2.40, което означаваше 6 без 20 източно време. Като притисна слушалката с брадата си, той започна да сверява своя часовник, но преди да успее да стори това, Купър отговори.

Генералът беше бесен; неговият подчинен нямаше право да вземе сам решение за прекосяването на три четвърти от територията на страната без предварителни консултации и без разрешение.

— Майоре, мисля, че ми дължите обяснение — кратко отсече генералът, знаейки, че Бонър ще очаква укор от негова страна.

— Страхувам се, че няма време за това, генерале.

— Аз пък съм сигурен, че има! Узнахме за твоята информация относно Бирингс и Андрю. Не е ли по-добре веднага да дадете обяснение… Идвало ли ви е на ум, че и аз ще трябва да отговарям.

— Не, — излъга Бонър. — Не искам да споря с вас, генерале. Опитвам се единствено да помогна на всички ни и мисля, че ще мога, ако успея да се свържа с Тривейн.

— Защо? Какво се е случило?

— Той е получил информация от един психопат.

— Какво? Кой?

— Един от хората на Годдард. Същият, с когото и ние сме в контакт.

— О, Господи!

— Което ще рече, че цялата ни информация може да се окаже пълна безсмислица… Този човек е болен, генерале. Той не е жаден за пари и това пролича при нашите преговори. Ако информацията, която той ни предостави е действителна, исканата сума би била поне три пъти по-голяма.

— Предостави на теб, а не на нас, майоре — това прозвуча като предупреждение за Пол Бонър. Първото, което той получаваше.

— Добре, генерале, което аз получих… Но каквото и да е то, аз ви го предадох и вие се възползвахте. Моята роля е твърде ограничена във вашите среди.

Лестър Купър контролираше гнева си. Думите на този немирник звучаха заплашително. Толкова много заплахи напоследък и всички те изтощаваха генерала. Той не беше в състояние да се справи с постоянните атаки.

— Няма причина за неподчинение, майоре. Аз просто обобщавам нещата, които засягат двама ни.

— По какъв начин, генерале?

— Прекрасно знаеш! Упадъкът на военното влияние, постоянното намаляване на военните разходи. На нас ни плащат, за да поддържаме състояние на бойна готовност, а не да гледаме как всичко се руши!

— Разбирам, генерале. — Бонър наистина разбра, че генералът едва ли е способен да се справи със ситуацията. Купър непрекъснато бълваше клишета, използвани в Пентагона, като че ли произнасяше библейски истини. Той не се владееше напълно, а обстоятелствата изискваха абсолютна стабилност. В този момент на съмнение Бонър взе решение, което не беше от неговата компетентност. Той реши да скрие от Купър подробностите за своето идване във Вашингтон поне до срещата си с Тривейн.