Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

— Благодаря ви за любезността.

— Няма защо.

Чакалнята имаше вид на стая за живеене, добре мебелирана и уютно подредена. Толкова различна от еднообразните пластмасови пейки, характерни за големите болници.

Пол поиска номера на службата 1600 във Вашингтон и още при първия сигнал отсреща вдигнаха слушалката.

— Отново е майор Бонър. Това ли е същият…

— Да, майоре. Смяна4-12. Открихте ли мястото?

— Да, обаждам се оттам. Какво се е случило?

— Къде?

— Тук. Кой е освободил хората?

— Освободил? Какво искаш да кажеш?

— Хората са били освободени около 7.30. Защо?

— Никой никого не е освобождавал, Бонър. За какво, по дяволите, говориш?

— Те не са тук.

— Огледай добре, майоре. Трябва да са там. Може би не искат ти да узнаеш за това, но…

— Казвам ти, те са заминали. Имаш ли човек на име Калахън?

— Почакай да видя списъците… Да, Калахън и Елис. Те са дежурни по 2 следобед.

— Но не са, по дяволите! Калахън е имал разговор с Вашингтон. В 7.30. Той е напуснал, като е казал на сестрата, че двамата с партньора му са освободени за през нощта.

— Но това е лудост! Такава заповед не е издавана. По дяволите, Бонър, те трябваше да държат контакт с мен.

— Искаш да кажеш, че Калахън е излъгал? Вярвай ми, никой от двамата не е на поста си.

— Няма причина той да е излъгал. Освен това, той би могъл да бъде освободен само при обаждане от тук. Не би могъл…

— Защо не?

— Е, общоприети процедури… Знаеш. Кодовете се сменят на всеки 24 часа и се пазят с голяма строгост. Преди всяка инструкция се съобщава съответния код. Ти знаеш.

— Тогава някой е узнал паролата, приятелю, защото момчетата ги няма.

— Нищо не разбирам.

— Виж, не искам да спорим; изпрати следващата група.

— Но те застъпват в два.

— Искам ги веднага!

— Те навярно са се запилели някъде. Не съм сигурен, че е възможно да бъдат открити.

— Тогава използвай местни! Поставете охрана на този пост до 15 минути! Не ме интересува какви хора ще използвате! И открийте кой се е обадил на Калахън.

— Спокойно, майоре. Вие не командувате моя офис.

— Вие също няма да командвате дълго, щом като допускате произшествие от такъв характер!

— Хей, почакай малко! Знаеш ли кой би могъл да ги освободи?

— Кой?

— Тривейн.

— Той е бил при жена си, когато са се обадили.

— Но той е могъл да говори с тях преди това. Искам да кажа, че разговорът на Калахън може да е бил от съвсем друг характер. Тези момчета все пак имат жени и семейства.

— Това е интересна мисъл, приятелю, но все пак прави това, което ти казвам. Аз ще проверя службата ДОД. — Бонър затвори телефона с раздразнение. И тогава си помисли за предположението на службата 1600. Ако Анди е говорил с патрула, едва ли това е било, за да им даде почивка, освен ако не ги е пратил на друго място. Това предположение е малко вероятно, но все пак е възможно. И ако се е случило точно така, обяснението е, че Анди е очаквал неприятности другаде. Иначе той не би оставил Филис без охрана, дори за съвсем кратко време.

Но ако той не е освободил патрула, тогава кой го е сторил без нужните права?

Андрю Тривейн или гласеше някаква клопка, или пък бе обект на такава.

Пол се върна до рецепцията. Сестрата го поздрави.

— Хей, всичко наред ли е?

— Струва ми се. Вие ми направихте голяма услуга, но ще ви помоля за още нещо… Нашата работа е да охраняваме и трябва да сме винаги много бдителни. Имате ли някакъв нощен пазач, или човек от охраната.

— Да. Двама.

Бонър спокойно помоли мъжете да заемат позиция, единият пред вратата на Филис, а другият — във фоайето, което би отговаряло на техните нормални задължения. Той обясни, че е допусната грешка при разпределение на охраната и е било необходимо хората да отсъствуват за малко. Пристигането на смяната се очакваше всяка минута.

— Разбирам, майоре — каза момичето. И Бонър се надяваше, че тя наистина е разбрала.

— Вие казахте стая номер 212. Това сигурно е на втория етаж? Бих искал да видя госпожа Тривейн, ако е възможно?

— Разбира се. Нагоре по стълбите и след това наляво. Последната стая в дъното на коридора. Искате ли да позвъня?

— Не, по-добре недейте.

— Добре, няма.

— Благодаря ви, много сте любезна, както вече ви го казах.

Миловидното и спокойно лице на момичето издаваше нейните качества на професионалистка. Той почувствува, че момичето също го смята за професионалист. Това му се случваше толкова рядко тези дни.

— Може би по-добре е да се кача горе — каза той.