Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

Робърт Уебстър се отдалечи от пианото и проговори:

— Тривейн изпраща висш финансов аналитик в Пасадена. Да се срещне с кого? Защо?… Изпраща инженер по аеронавтика, между другото един от най-добрите, в Хюстън. Райън може и да не е бил в лабораториите, но положително целта му е била да се срещне с някой, свързан с тях… И адвокат в Белстар: това е опасно. Не ми харесва. — Уебстър изпи и втората си чаша, вперил поглед напред. — Тривейн се цели много нависоко.

— Мисля — Уолтър Медисън протегна ръце и се облегна назад на кушетката — че трябва да ви се напомни: Андрю не е в състояние да разкрие нещо повече от дребна корупция. Колкото да задоволи пуританската си персона.

— Празни приказки, Медисън — Неп се върна при фотьойла. Спомни си колко озадачен и объркан беше адвокатът при вербуването преди месеци. Сега го учудваше спокойствието му.

— Това е самата истина. Всяко надскачане на финансовия лимит от страна на Дженеси е солидно оправдано. А той търси нещо такова, за това е цялата работа. Седмици наред проверявах всеки въпрос. Вложих най-доброто от себе си при решаването на всеки проблем. Ако е за някаква дребна кражба, Андрю ще я открие. Но повече — не.

— Казват, че сте добър професионалист — обади се Нортън. — Надявам се да са прави.

— Мога да ви уверя в това, сенаторе.

— Искам все пак да знам какво ще прави Тривейн по-нататък. Ще узнаете ли това, генерале?

— В рамките на четиридесет и осем часа.

Петък сутринта, Вашингтон; никой не знаеше, че е там. Самолетът се беше приземил в Дюлс към седем и половина, а в осем без десет Тривейн влезе в предварително наетата къща в „Тоонинг Спринт“. Взе душ, преоблече се и си позволи един час почивка, колкото да събере мисли и да уталожи възбудата от пътуването. Вярваше, че навлиза в занаята. Знаеше, че в следващите няколко дни трябва да бъде много внимателен. В такава напрегната ситуация лесно можеше да се преумори, затова трябваше да бъде предпазлив.

Таксито го откара във Вашингтон, до сградата на Сената.

Беше десет и двадесет и пет; сенаторът Мичел Армбрастър трябваше всяка минута да се завърне в кабинета си. Бяха го извикали на заседание заради кворума, но след това нямал там повече ангажименти. Очаквали го към десет и половина, за традиционната петъчна среща с екипа.

Анди стоеше в коридора, пред вратата на Армбрастър, и чакаше. Беше се облегнал на стената и разгръщаше един брой на „Вашингтон пост“. Имаше редакционна статия за работата в Конгреса: критикуваха Белия дом за неговата нерешителност, а Сената — за неясната му позиция към развитието на търговията.

Времето беше подходящо за сезона, късния ноември във Вашингтон.

Тривейн усети, че Армбрастър пръв го е забелязал. Малкият стегнат сенатор изведнъж беше спрял и стоеше неподвижен, замръзнал в учудването си. Точно тази рязка промяна в движението на хората около него беше накарала Тривейн да надигне глава от вестника.

Армбрастър възвърна обичайната си свободна стойка и приближи към Тривейн. Беше се усмихнал с топлата си, любезна усмивка, и беше протегнал ръка за поздрав. И двамата разбираха, че разговорът ще бъде тежък.

— Мистър Тривейн, каква приятна изненада. Мислех, че не сте в нашия щат, а се наслаждавате на прелестите на Пасифика.

— Бях там, сенаторе. След това в Айдахо. Но реших да ви направя кратко непредвидено посещение… Да ви видя.

След като пуснаха ръцете си, Армбрастър въпросително погледна Тривейн. Усмивката му беше изчезнала.

— Прекалено директно започвате… Опасявам се, че целият ми ден е запълнен. Може би утре сутринта, или ако искате да пийнем по нещо около пет и половина? Каня ви на вечеря.

— Много е спешно, сенаторе. Трябва ми съвет и помощ от вашия офис. Да кажем, относно трудовата статистика за северна Калифорния.

Мичел Армбрастър за малко забави дишането си и известно време не проговори. Очите му шареха по лицето на Тривейн.

— Предпочитам да не разговарям тук, в офиса… Да се срещнем след час?

— Къде?

— В парка Рок Крийк. Близо до външния павилион. Знаете ли къде се намира?

— Да, знам. След час ще ви чакам там… Но все пак, сенаторе, искам да ви кажа още нещо: преди да отидете при някой друг, запомнете че не знаете по какъв проблем ще разговаряме.

— Казах ви, че сте прекалено директен, мистър Тривейн… Ще се ръководя от принципите си и преди, и след разговора ми с вас. Мисля, че сте честен човек.

— Тогава ще се видим след час, сър.

Двамата мъже се разхождаха по алеята в парка Рок Крийк, по-нисичкият спираше от време на време да припалва лулата си. Тривейн разбираше, че лулата на Армбрастър се явява един вид психологическа опора за сенатора. Спомни си как по време на прослушването Армбрастър си играеше с нея — поглаждаше я, отиваше и завиваше отново чашката й, изстъргваше нагара с методична прецизност. Сега, докато се разхождаха в парка Рок Крийк, така здраво я стискаше със зъбите си, че челюстите му изпъкваха.