Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

— Но все пак е бил манипулиран, Андрю! — Алън Мартин нервничеше.

— Бил е.

— Бил е заплашен, но с какво? — попита Райън.

— Ще ви помоля да изчакате малко, преди да ви отговоря.

— Толкова голяма мръсотия ли е? — запита Мартин.

— Не, не мисля че е чак толкова важно — каза Тривейн. — При нужда ще бъде документирано.

Райън и Мартин се изгледаха един друг, после погледнаха Викарсън. Мартин проговори пръв, като се обърна към Тривейн:

— След всички тези години ще бъда голям глупак ако започна да оспорвам решението ти, Андрю.

— Е, има ли нещо друго? — небрежно попита Райън.

— Тази вечер заминавам за Вашингтон. Пол Бонър мисли че отивам в Кънектикът, така му обясних. Дженеси Индъстриз прогресивно елиминират всички изчисления и баланси. Време е за сенатора Армбрастър.

Бригадният генерал Лестър Купър извървя покритата с каменна настилка пътека и спря пред вратата на къщата. Лампата над пощенската кутия осветяваше металната табелка, на която беше написано „Сем. Неп; ’37, Мейпъл Лейн“. Сенатор Алън Неп.

„Сигурен съм, че вътре има поне още един сенатор“, помисли си Купър докато изкачваше стъпалата. Прехвърли дипломатическото куфарче в другата ръка и натисна звънеца.

Неп отвори вратата видимо раздразнен.

— По дяволите, Купър, часът е почти десет. Казахме девет!

— До преди двадесетина минути изобщо не можех да се измъкна — генералът говореше отсечено. Не обичаше Неп; просто трябваше да се показва не учтив, а толерантен. — Не считам посещението си тази вечер за светско, сенаторе.

Неп се усмихна криво, личеше че му е трудно.

— Добре, добре генерале. Свирете отбой за артилерията. Влизайте… Съжалявам, но малко сме разстроени.

— Има защо — каза Купър на влизане.

Неп покани генерала във всекидневната. „Скъпа стаичка“ — помисли си Купър като видя старинната френска мебелировка, меките бели килими и другите скъпи вещи, пръснати из стаята. Неп произхождаше от стар и богат род.

Сенаторът от Върмонт Нортън седеше върху символична възглавничка. Тя със сигурност не беше правена за такива мършави персони като „новия англичанин“. Другият, Купър не го познаваше, се беше разположил много по-удобно на кушетката. Костюмът му беше в английски стил — на тъмни райета и скроен плътно по тялото.

Четвъртият беше Робърт Уебстър, човекът от Белия дом.

— Познавате Нортън и Уебстър, генерале. Позволете ми да ви представя Уолтър Медисън… Медисън, генерал Купър.

Двамата си стиснаха ръцете. Неп посочи един стол на Купър и каза:

— Мистър Медисън е адвокат на Тривейн.

— Какво? — генералът погледна въпросително към сенатора.

— Спокойно, Купър — Нортън се размърда върху твърдата възглавничка, но продължи.

Уебстър, който стоеше до пианото с чаша уиски, прояви разбиране.

— Мистър Медисън е запознат с работата ни. Той ще ни сътрудничи.

Генералът отключи дипломатическото куфарче, отвори го и извади няколко листа, напечатани на машина. Медисън елегантно кръстоса крака и спокойно попита:

— Как е Андрю? Не съм го виждал от седмици.

Купър вдигна поглед от книжката и изгледа Медисън за да му покаже, че въпросът му е глупав.

— Зает е.

— Какво сте научили? — нетърпеливо попита Нортън. Той стана и отиде да седне на кушетката, в противоположния на Медисън ъгъл. Неп се настани в един фотьойл вдясно от Купър, като продължаваше да наблюдава генерала.

— Майор Бонър прекара голямата част от следобеда и вечерта си в издирване на самолетните резервации на подкомисията. Но не открил такива. Като знаел, че може да са използвали фалшиви имена, пуснал преследвачи след всеки мъж, влязъл или излязъл от аерогарата в Бойс. Отново не открил нищо. Отишъл в частното летище — и там нищо. — Купър за минута спря, за да могат политиците да оценят как стриктно си вършат работата служителите на реда. — След това разпитал пилотите и научил за някаква писта. Не била много голяма, пет хиляди фута, удобна за кацане на малки реактивни самолети. Била разположена на осемдесет мили отвъд Бойс. Наричала се Ада Куанти.

— Генерале? — този път Неп прояви нетърпение. Военните обикновено надълго и нашироко разказват за проблеми, които още не са разрешили. — Убеден съм, че майор Бонър е прекрасен офицер, но бихте ли се съсредоточили вече върху същината.

— Точно това правя, сенаторе. Тази информация ви е необходима, защото по нея ще можете правилно да разберете действията на подкомисията.