Майк Райън се наведе напред.
— Аз съм инженер, а не съюзен наблюдател. Всичко това необичайно ли е?
— Можеш да бъдеш сигурен — отговори Мартин. — Всеки голям успех служи като основа на бъдещи повторения. Но не и този.
— Откъде знаеш? — попита Тривейн.
— Притиснах Маноло в ъгъла. Казах му, че съм изненадан, дори изумен че не му е отдадено заслуженото, че Съветът по труда в DC го отбягва. Познавам някои от тези стари птици и смятах да повдигна този въпрос. Но Маноло не искаше да се занимава с това. В действителност беше страшно объркан. Започна да повтаря трудовата статистика и да излага отново схемите си, свързани с местните условия. Няколко пъти подчерта, че дъртите дръвници още не могат да разберат новите, свързани с правосъдието, икономически теории. Което е приложимо в Южна Калифорния, не е подходящо за Западен Арканзас. Започвате ли да разбирате?
— Той е човек на Дженеси. Те са го сложили там и са го купили с едностранен договор — намеси се Викарсън.
— Така действат из цялата страна, включително и в Западен Арканзас — каза Мартин. — Дженеси Индъстриз добре се справят със задачата сами да контролират собствените си трудови пазари. Направих повърхностна проверка на структурата на борсата този следобед. Въпреки че беше повърхностна, открих сходство с други компании и филиали на Дженеси в двайсет и четири щата.
— Исусе Христе! — промърмори Майк Райън.
— Дали Маноло ще уведоми Дженеси? Това би ни създало проблеми — докато задаваше въпроса, Андрю се намръщи.
— Едва ли. Не знам защо, но ми се струва, че за известно време ще продължи да ходи по изопнатото въже. Казах му, че неговите отговори напълно ме задоволяват и ако тази среща си остане само между нас двамата. Мисля, че ще си трае.
— Толкова за Маноло. А сега за Джеймисън в Хюстън. Майк?
Райън се поколеба преди да посегне към доклада си върху масичката. Той погледна Тривейн и няколко минути мълча, а лицето му беше придобило въпросително изражение. Най-накрая проговори:
— Опитвам се да намеря подходящото начало. Докато слушах Ал се хванах, че кимам с глава и си казвам: „Да, точно така е“. Защото изведнъж разбрах, че той описва Хюстън. Вероятно и Пало Алто, Детройт, Оук Ридж и още двайсетина дизайнерски бюра и лаборатории в Бог знае колко града из страната. Само че трябва „трудов пазар“ да се замени с „научно общество“ и основните фигури малко повече да се очернят. Иначе пълнежът е същият.
Майкъл Райн беше летял до Хюстън с чартърен полет, със самолет на Дъглас Пейс, с неговото име. След като претърсил лабораториите Дженеси той открил Ралф Джеймисън, специалиста по металургия в един яхт-клуб при залива Галвестон. Намирал се в Меганс Пойнт един рай за богатите тексасци в югозападната Ривиера.
Райън импровизирал неочаквана среща и Ралф Джеймисън не се усъмнил. Докато били в Локхийд двамата се сприятелили — имали общи интереси: обичали професията си, хубавите жени и хубавия ликьор. При това и двамата били красавци.
Следобедът постепенно станал вечер, а вечерта — сутрин. Райън усетил, че Джеймисън непрекъснато избягва въпросите около проектите на Дженеси. Разговорът отначало не вървял.
— Изведнъж ме връхлетя вдъхновение Анди — каза Майк Райън, като прекъсна разказа си. — Реших да му предложа работа.
— Къде? — с усмивка попита Тривейн. — Каква работа?
— Това са вече подробности. И двамата сме достатъчно опитни, той дори повече от мене. Казах му че съм инспектор по лабораториите към една компания. Излязла е спешна работа и търсят такива като него. Предложих му три-четири пъти по-висока заплата, отколкото предполагах, че му дават от Дженеси.
— Виж ти колко си бил гениален — каза Алън Мартин. — И какво щеше да направиш, ако беше приел?
Райън се втренчи в масичката за кафе. В очите му се четеше тъга.
— Бях сигурен, че няма да приеме — Райън погледна нагоре.
Изправен пред такава ситуация, Ралф Джеймисън трябвало добре да обясни своя отказ. Отначало се оправдавал банално: лоялност, текущи проекти, с които се занимава в момента, проблеми в лабораторията, които не можел да зареже и отново лоялност, свързана с дългогодишната му работа в Дженеси.
Райън ги изброяваше с нарастващо раздразнение. Най-накрая Джеймисън не издържал на необикновеното предложение и изплюл камъчето. Казал му: „Не можеш да разбереш. Дженеси се грижи за всички нас“.
— „Грижи се за всички нас“? — повтори Тривейн. — Кои са те? Какво е искал да каже?
Читать дальше