Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

По-малко от минута му беше необходимо за да се сдобие с основната информация.

— … Предлогът е жена му. Каза, че ще отлети на изток да я види. Предполага се, че ще постъпи, цитирам „в частна болница“ с диагноза рак. Това е лъжа.

— Сигурен ли си?

— Проклет да съм ако лъжа! — отговори Бонър и изля останалия бърбън в гърлото си.

— Защо? Прекалено е нескопосано за измислица.

— Защото си има продължение — Бонър усещаше, че говори прекалено рязко с шефа си, но не можеше да се овладее. Тривейн го беше ядосал много. — Алън Мартин изчезна за ден и половина; Викарсън — за два. Не дадоха никаква информация. „По работа на подкомисията“. А днес следобед на кого мислиш че попадам? Тук, в Бойс. На Майк Райън. Става нещо, господин генерал, нещо което вони.

Генералът направи пауза преди да заговори. Страхът му се усещаше и по телефона.

— Не можем да си позволяваме грешки, Бонър.

— Боже Господин, господин генерал, аз съм опитен човек. Разпитах най-добрите им хора. Тривейн се учи, но все още — съжалявам че го казвам — е лош лъжец. Не смее да ме погледне в очите.

— Трябва да разберем къде са били другите трима. Ще проверим самолетните полети. Трябва да разберем.

— Позволете ми аз да свърша това, господин генерал — Бонър не искаше аматьори от Пентагона да се появяват на сцената. — До тук има само няколко полета. Ще разбера къде са ходили.

— Обади ми се веднага след като научиш нещо. Важно е, майоре. Междувременно ще осигуря наблюдение над жена му, за да сме сигурни, ако той се появи.

— Само ще си загубите времето, сър. Тя е послушно момиче. А и околните ще гарантират, че отива на преглед. Въпреки че не е изпечен лъжец, Тривейн се грижи добре за тези неща. Занаятът не му е познат, но той е усърден.

Сам Викарсън се облегна на бюрото, а Тривейн се разположи в един фотьойл.

— И тъй, съветнико — каза Андрю, поглеждайки нагоре — защото е необходима тази частна среща? Какво се е случило?

— Преди четиридесет години Джошуа Студебейкър направил грешка. Сега го принуждават да плаща за нея. Ако тя бъде разкрита, съдебните решения, които е вземал в продължение на тридесет години ще бъдат подложени на съмнение.

Тривейн тихичко подсвирна.

— Какво е направил? Да не би да е застрелял Линкълн?

— По-лошо. Бил е комунист. Е, не от най-радикалните, но истински, организиран, с членска книжка, инструктиран от Кремъл марксист. Първият член щатски адвокат на запад от Скалистите планини е прекарал пет години в слабо осветени стаи, подготвяйки дела срещу свои практикуващи колеги, които са позволявали да бъдат манипулирани.

— Срещу свои практикуващи колеги?

— Бил е лишен заради това от адвокатски права в Мисури. Успял да спечели едно дело във Върховния щатски съд и след това бил гледан с лошо око. Преминал в нелегалност, отишъл в Ню Йорк и се включил в движението. Хванал червената треска. В продължение на пет години искрено вярвал, че това е отговорът.

— Какво общо има това с Дженеси Индъстриз? С решението Белстар.

Викарсън изтегли стола на бюрото и седна, като се облегна назад.

— Адвокатите на Дженеси го пипнали. Хванали го много тънко. С мъгляви, но стряскащи заплахи, че ще го разобличат?

— И той се продал? Продал адвокатската си съвест?

— Не е толкова просто, мистър Тривейн. Ето защо държах да ви го кажа насаме… Не искам да напиша рапорт за Студебейкър.

— Обясни ми по-подробно, Сам. И не ти вземаш решения за това! — гласът на Андрю беше рязък и студен.

Сам Викарсън опита да даде по-обширно обяснение.

Джошуа Студебейкър бил около седемдесетгодишен. Широк, всестранно надарен негър,син на пътуващ търговец на зърно, чийто баща също се казвал Джошуа. През 1907 година, по време на една от последните реформи на Теодор Рузвелт младият Джошуа имал възможност да получи минимално образование.

Спонсорираното от правителството образование на Студебейкър продължило около седем години, с шест повече, отколкото предвиждали местните реформатори. През онези години младото момче натъпкало необразованата си глава с огромно количество знания. На шестнадесет години му казали, че вече се е образовал достатъчно, и че трябва да бъде благодарен за това. Решението, естествено, нямало нищо общо нито с произхода му, нито с годината — 1914, нито пък с щата — Мисури.

Както и да е, все пак се намерили средства, а Джошуа се погрижил за останалото. Със зъби и нокти успял да завърши средно образование. Било по време на преселническите години, но вместо да се заеме със зърното, той отишъл там, където класните стаи били отворени за него. Живеел в мизерия, много често по гарите или в прогизнали колиби с нагънати ламаринени покриви, доста пъти и без огън. На двадесет и двегодишна възраст открил един малък експериментален колеж, където изучил законите. На двадесет и пет вече бил адвокат, а на двадесет и седем изумил съда в Мисури, като успешно пледирал пред Върховния съд в щата.