Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

Ърнест Маноло — Пасадена

Ралф Джеймисън — Хюстън

Джошуа Студебейкър — Сиатъл

Мичел Армбрастър — Д.С. 14 14 DC — Distriet of Columbia — щат, в който е разположен Вашингтон

Арон Грийн — Ню Йорк

Ян Хамилтън — Чикаго

Това беше маршрутът. Шестима мъже, които можеха да му помогнат да разбере могъществото на Дженеси Индъстриз.

Сам Викарсън прекоси малката чакалня на летището Ада Каунти, на десет мили от Бойс. Беше пристигнал от Такома с реактивен самолет на Пейс; в Такома беше си взел кола под наем и беше шофирал до Сиатъл, за да се срещне със съдията Джошуа Студебейкър.

Самата среща щеше да помни до края на живота си. Можеше да я опише на Тривейн при условие че на разговора няма да присъства трети човек. Нито Алън Мартин, нито Майк Райън. Беше прекалено ужасен и прекалено дискретен, за да бъде чут от друг чифт уши, освен тези на Тривейн.

Викарсън знаеше, че Майк е пристигнал в Хюстън преди няколко часа. Алън се беше върнал от разговора с Маноло преди два дена.

Трябваше да се срещнат в стаята на Тривейн в хотела и да обсъдят нещата.

Сам трябваше да намери Тривейн преди срещата. Тривейн знаеше как да постъпи.

Викарсън се чувстваше изморен, отпаднал и депресиран. Мислеше да спре за малко на бара и да глътне нещо. Знаеше, че няма да го направи. Щеше да се напие, а това нямаше да е добре за никого. Особено за съдията Джошуа Студебейкър.

Алън Мартин зяпаше навън през прозореца на колата. Беше сам. Андрю напусна срещата с представители на филиала на ITT без никакви обяснения. Преди това Сам бе позвънил на летището. Нещо се беше случило.

Табелата на аутобана гласеше: „Бойс, Айдахо, Щат Капитал; население 73 000, сърцето на басейна Колумбия“.

Беше му трудно да мисли за Бойс и за всички тези конференции, които провеждаха.

Не можеше да забрави и Пасадена с дребничкия, но зъл човек на име Ърнест Маноло. Невероятно зъл човек. Андрю не искаше да обсъжда Маноло преди да са се събрали всичко.

Маноло не излезе чак такава важна клечка — Андрю беше прав: Маноло се оказа един елемент, единична спица от огромно колело.

Ърнест Маноло, посредникът на AFL-CIO за цялата област на Южна Калифорния притежаваше значително състояние. Колко ли други като него имаше в страната?

Майкъл Райън седеше в едно сепаре в кафенето на хотела и се ядосваше на себе си. Трябваше да бъде по-предпазлив, да наеме стая в хотела и да чака там докато Тривейн го повика. Проклятие! Първият човек, когото срещна в кафенето, беше Пол Бонър.

Естествено, Бонър беше изненадан. И когато той, Райън, не можа да му даде нормално обяснение, изненадата на Бонър с превърна в нещо друго. Проклятие!

Разсеяността му се дължеше на срещата със стария приятел Ралф Джеймисън. Глупав, луд, вироглав Джеймисън! Фалшифицирал проекти, за да осигури на Дженеси Индъстриз то и пет милиона от фондовете на отбраната.

Как е могъл да го направи?

Да се продаде на Дженеси Индъстриз. Джеймисън, с неговите три съпруги, четири деца и прелюбодеяния извадени сякаш от порнографски филм пето качество.

Дженеси се грижела за него. Джеймисън му каза, че това било стандартна операция. „Мама Джен“ се грижела за неговия талант.

Банкови сметки в Цюрих!

Луд!

Вече три дни откак Тривейн и неговата подкомисия бяха напуснали Сан Франциско, но Джеймс Годдард не можеше да избие мисълта за тях от главата си. Нещо лошо се беше случило. Последните две срещи бяха просто един голям хаос.

Без счетоводителя? Той не присъстваше. Не можеше да си обясни отсъствието му. Алън Мартин е професионалист, както и той Годдард е професионалист.

След последната конференция Годдард бе решил да прояви любопитството си и много лесно го направи. Обади се по телефона в хотела. Алън Мартин се беше отписал още преди два дена.

Защо Тривейн беше излъгал? Защо другият помощник, Сам, беше излъгал? Къде беше заминал Мартин?

Дали не беше отишъл да търси нови данни, необходими за разговорите? Данни около информацията, разкрита от него — Джеймс Годдард, президент на филиала на Дженеси Индъстриз в Сан Франциско? Какви данни? Как може да разбере без другите да се усъмнят?

Това беше важно. Марио де Спаданте казваше, че някои могат да загазят, а други, предимно от периферията, могат да останат незасегнати. За себе си Годдард знаеше, че е жизнено необходим. Той е основната фигура. Осигурява данните, създава проектите, въз основа на които се вземат решения. Не беше сигурен кой точно взема тези решения, знаеше само че без него те не биха били взети.