Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

— Удоволствието е изцяло мое — каза Викарсън. — Човекът е титан, но е възможно да е започнал да се изхабява.

— Да се надяваме, че е все още нормален — отговори Тривейн.

— Андрю… — Алън Мартин изглеждаше угрижен — ти каза, че всичко трябва да се свърши без фойерверки, никой да не разбере какво правим. Трудно ще стане. Как например ще обясниш отсъствието ни?

— Преди години Хенри Кисинджър го хвана диария, когато беше в Тайван. Но вместо да си седи в хотелската стая той отиде в Пекин.

— Добре — отговори Мартин. — Това добре. Но той е имал специален транспорт. Ако някой ни наблюдава, а ние много добре знаем че те ни наблюдават, самолетните резервации много лесно могат да бъдат проследени.

— Това е наистина важно — отвърна Тривейн, обръщайки се и към двамата. — И ние ще си имаме специален транспорт. Ще се обадя на зет си, Дъг Пейс, в Ню Хейвън. Той ще уреди частни полети, а също и за Райън.

— Още ли поддържаш връзка с него? — попита Мартин. — Дъг може да има апоплексия, но с това ще се справи.

— Още не ми е простил, задето те отвлякох от него, да знаеш.

— Жена ми му носи пилешка супа в офиса. Опасява се, че няма да ме вземе обратно. — Мартин се усмихна, а Андрю се засмя.

— Мистър Тривейн? — Викарсън се беше вторачил в бележките си.

— Да?

— Виждам един проблем.

— Само един? — попита Мартин. — Успокоих се.

— Мисля, че е голям. Откъде можем да сме сигурни, че тези приятелчета — Маноло, Джеймисън и Студебейкър — още щом ни видят няма да ударят тревога и да уведомят управата на Дженеси.

— Това наистина е проблем. Единственото му разрешение виждам в конкретните заплахи. Разговорът с всеки ще започваме с това, че той е малка частица от голям, ама много голям концерн. Всичко трябва да е доверително, да се наруши доверието означава подвеждане под отговорност. Тъй като е замесена отбраната, можем да използваме Националната сигурност.

— Секция три-пет-осем! — Викарсън беше доволен от себе си. — Запомних го от Бонър при едно обсъждане.

— Ще опитаме… И така, вие двамата имате достатъчно работа, а аз трябва да се обадя на няколко места. Пол с нас ли ще вечеря?

— Страхува се да не бъде подведен под отговорност за подкупване на кльощави фигури — със смях каза Мартин.

— Благодаря, отче Бен Търпин.

— Да приключваме тогава. — Тривейн се наведе за плика. — В други ден сме в Бойс, Айдахо, където ITT имат филиал. Опитай се да се свържеш и ела там при нас, Алън. Ще ти кажа номера на твоята стая след като говоря с Дъг. Ти, Сам, от Бойс ще потеглиш към Сиатъл.

— Присъедини се към подкомисия и опознай света — каза Сам, допивайки мартинито си.

Тривейн се облегна на възглавницата и качи крака на леглото. Беше свършил с телефонните разговори. Липсвал на Филис. Докато го нямало е била върнала в Бърнигът. Нищо особено не се е случвало. Пам и Стив ходели на училище. Пам спечелила някаква награда по химия този семестър — откъде ли се е взел този талант в нея? Семейство Суонсън щели да им гостуват на следващия ден. Били все още разстроени от историята с хероина. Офицерът от полицията Фоулър вече не ги навестявал.

Зет му щял да уреди полетите. Щял да ги запише на свое име и първото кацане вероятно щяло да бъде на едно частно летище близо до Редууд Сити, а не на международното летище в Сан Франциско. Ще се обади по-късно. По-нататък зет му дискретно, но обстойно щял да претърси територията между Хартфорд и Ню Хейвън, за да разбере местонахождението на Марио де Спаданте. Нямало да бъде трудно.

Тривейн беше намерил Майкъл Райън в неговия офис при Потомак Тауърз. Райън му беше оправил настроението, като каза че познава Ралф Джеймисън, и то доста добре. И двамата били извикани като специалисти за един модел на SST в Локхийд преди време.

„Той е лудо копеле, Анди. Но не могат да намерят по-добър в металургията. Той е просто гениален. При това е и истински мъж. Ще го изцедя“.

След това Райън щял да бъде извикан от Дъг Пейс в Ню Хейвън; разбирал необходимостта от секретност и смятал че ще се оправи и с Джеймисън по този въпрос. Щял да направи всичко възможно да довърши тази работа и да се срещне с тях в Бойс. Ако не успеел, щели да се срещнат в Денвър — следващата отправна точка.

Последният телефонен разговор беше с Вашингтон, с Робърт Уебстър в Белия дом, по вътрешна линия. Беше помолил Робърт да научи всичко което може за Марио де Спаданте и Робърт се беше съгласил.

Тривейн погледна плика в ръката си. Беше се измачкал от постоянно сгъване и разгъване. Но написаното още беше четливо.