Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

— Като най-вещ в адвокатската професия сред тук присъстващите — с усмивка каза Сам Викарсън — считам, че ако решението за Белстар беше възложено на някой друг, а не на стария съдия Студебейкър, отдавна да беше оспорено.

— Сам, какво искаш да кажеш? Това съм го чувал и друг път.

— О, Господи, мистър Тривейн, питайте всеки юрисконсулт, който познава делата му. Договорът Дженеси — Белстар беше пълен с пропуски. Но случаят беше възложен на Джошуа Студебейкър. Старият Джош има малко опит в тези дела, но все пак опит. Като адвокат е можел да стигне твърде далеч, но е предпочел да си остане в креслото в Сиатъл. Той е един тих, независим съдебен диамант. При това е черен, мистър Тривейн. Когато говорите за малки деца бити с камшик, за рахит, или за това как ровят земята да търсят картофи старият Джош ще ви разбере. Него правосъдието трудно може да го обори.

— Не мога да разбера — Алън Мартин бе учуден от новата информация. — Никога не съм чувал за него.

— Нито пък аз — каза Тривейн.

— Не съм изненадан. Студебейкър е твърде прилежен в усилията си да остава незабелязан. Никакви интервюта, никакви книги; само от време на време по някоя статия в суперакадемични правни журнали. Четиридесет години е прекарал в усложняване или опростяване на съдебни решения… Някои казват, че в последно време започнал да прави грешки, но можем да го разберем.

— Та казваш че е недосегаем? — попита Тривейн.

— По много причини. Той е гений, черен е и е малко ексцентричен. Ужасно схватлив е, особено що се отнася до съдебни абстракции. И е черен. Добре ли начертах картината?

— Черен е и се е справил — примирено каза Алън Мартин.

— И то по най-добрия начин.

— Вие пропускате един много важен момент — каза Тривейн.

— Защо се е заел с решението ли? — Сам Викарсън се наведе напред. — Казах ви, че репутацията му се гради върху съдебните абстракции. В началото използваше фразата „общочовешки стремеж“ за да балансира, а сега за да прикрие някои нередности в Дженеси Индъстриз. Оправда някои икономически връзки, пораждащи въпроси, убеждавайки в необходимостта от „съвместими подбуди“ в широкото финансиране.

— Какво означава това — попита Алън Мартин, а погледът му изразяваше пълно неразбиране. — Има ли нещо повече от онова, което можем да научим от вестниците?

— Никой не може да ти каже нищо със сигурност.

— Освен че цялата тази работа е далеч от законността — каза Тривейн.

— Извод? — Сам се облегна назад. — Старият Джош или използва всевъзможна съдебна акробатика, за да достигне до някаква съществена истина, забулена от човешки слабости, или има задни мисли. Честно казано, не ми се вярва да е второто. Мисля че действа без „съвместими подбуди“, по собствените му думи. В края на краищата той е цяла съдебна енциклопедия. Всички знаем, че договорът е пълен с пропуски, а той е способен да ги запълни всичките.

— Значи толкова за Белстар? — Тривейн написа нещо на гърба на плика, който държиш. — Има ли нещо друго, Алън?

— Годдард беше ядосан, мигаше, хилеше се, обиждаше и едва не си счупи ноктите в дъската, когато повдигнах въпроса за Армбрастър. Явно сенаторът му е затворил кранчето и затова не знаеше накъде биете. Честно казано, и аз не знаех… Армбрастър винаги е бил трън в очите на големите корпорации, особено на Дженеси. Не успя да разбере въпроса ти дали Армбрастър е бил посъветван по отношение статистиката за трудовите места.

— Защото Армбрастър не е бил посъветван. Той съветваше.

— Все още нищо не разбирам.

— Либералният сенатор направи няколко доста нелиберални извода по време на последните избори.

— Не се шегуваш, нали? — очите на Викарсън бяха широко отворени.

— Бих искал да е шега, но не е — отговори Тривейн.

— Последното нещо, което съм отбелязал — оставям съдебните подробности на Сам — е явното им нежелание да ни дадат информация за самолетното лоби. Предварително бяха настроени така. Според техни изчисления, те държат самолетната индустрия. Но според собствената статистика на тази индустрия Дженеси притежават двадесет и седем процента от пазара, тези които ние знаем, и вероятно още дванадесет процента, които са укрити. Проклет да съм, ако Дженеси не са вложили минимум седем милиона в тази индустрия, въпреки че отказват да го признаят.

— Кой управлява агенцията Грийн в Ню Йорк?

— Арон Грийн — отговори Сам Викарсън — филантроп, покровител на изкуствата и издател на поезия, изцяло на негова сметка. И то на поезия от най-високо качество.