Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

— Откъде искаш да започнем, човече?

— Забрави за чая и сладките. Почни от главните неща: после ще стигнем и до подробностите.

— Добре. По низходящ ред… Преминаването на границата от Ф-90 — по-точно преустройството на дизайна на металите за перки, породени от нововъведенията, необходими в лабораториите в Хюстън. Първоначално бяха резултат от паниката в Ролс-Ройс, ако си спомняш.

— И какво?

— Какво имаш предвид под и какво? Тези нововъведения бяха на стойност сто и пет милиона; ето какво.

— Това не е тайна.

— Не казах, че е. Но тълпата на Тривейн искаше да знае датите. Дали няма някакво изоставане във времето, за което не те помислили… Но това не е моя работа. Аз осигурявам данни, вие ги оценявате.

— Продължавай. — Бонър извади бележник със спирала и започна да пише.

— Нататък. Долу на юг, Пасадена… Заводите изостават осем месеца със съоръженията и матриците за броните на големите хеликоптери. Лоша работа, човече. Толкова са скапани, че никога не ще усетят озона. Трудови проблеми, оплаквания за замърсяване, промяна на проектите, заменяемост на основните метали; Армбрастър ще трябва да се справи с тези заводи и после дълго да се разхожда с противогаз.

— Какво каза Тривейн по въпроса?

— Смешно. Прояви съчувствие. Признати грешки, грижа за околната среда, такива неща. Не задаваше много въпроси за парите; изглеждаше по-заинтересован от тези, които имат проблеми… Нататък. Точно тук, в любимия ти Нортуест-Пак. Линиите нагоре от Сиатъл. Както знаеш, в момента нещата се разнообразяват; Дженеси превзе компаниите Белстар и хвърли огромни пари за да ги пусне в действие. Дотук, един голям чифт змийски очи.

— Това са ракетни заводи, нали?

— Ракети, задвижващо гориво, ракетни площадки, писти за излитане…

— Те са необходими. Трябва да продължават да функционират…

Бонър се усети.

— Не ме нагърбвай с оценки, човече. Спомняш ли си?

— Знам, не е твоя работа… И какво?

— Те се губещ лидер, имам предвид лидер на загубите, Чарли. Поради много основателна причина, която Тривейн подозира. Дженеси не може да купува сама от себе си.

— Това бе отхвърлено от съда.

— Мой ред е да оценявам — дългокосият счетоводител с перука се засмя. — Искът бе отхвърлен от съда. Защото неколцина други хора правеха оценките… Тривейн иска повече информация за Белстар. Само че, както при Пасадена и Хюстън, той отново проучва някакви собствени файлове. Всъщност, не му обръщам особено внимание, те няма да му дадат нищо. Грешен ход от негова страна. Няма да му светне зелено.

Бонър записа нещо в бележника си.

— Тривейн получи ли някакви други подробности?

— Не, човече. Не можа. Вашият господин Тривейн е или много тъп, или много предпазлив.

Един пияница се подпря на стената в другия край на късия проход. Очевидно беше турист; беше облечен със сако, спортни панталони и вратовръзка, с униформата на Американския Легион. Той се опря на стената, откопча панталоните си и се приготви да уринира. Счетоводителят се обърна към Бонър.

— Хайде, да се махаме оттук. Районът отива по дяволите. И ако този е опашка, майоре, ще призная, че имате въображение.

— Може да не ми повярваш, човече, но мразя тези професионални герои.

— Вярвам ти, човече. Приличаш на човек, мразещ доброто… Знам едно местенце с махагон на няколко преки западно от тук. Ще завършим разговора си там.

— Ще завършим! Ние още не сме започнали. По моите сметки имаш да заработиш още двеста и деветдесет долара… Човече!

— Ще го уредим, войнико.

След час и десет минути, Бонър почти изцяло бе изписал малкия си бележник. Беше получил стойността на тристата си долара, поне във вид на спомени на счетоводителя. Мъжът беше способен да възпроизведе точни фрази, отделни думи.

Но това, което значеха, бе работа на някой друг. Изводът, който можеше да направи Бонър от тази информация, бе, че Тривейн и Компанията са обсъдили много неща, но не са ровили надълбоко. Но отново това можеше да е погрешен извод от негова страна.

— Това е почти всичко, — каза изпълнителният директор на Дженеси изпод дългата си фалшива коса. — Надявам се, че ще получиш чифт „птици“ 11 11 знаци върху пагоните. , в случай, че наистина си войник, а не някой идиот.

— А ако съм последното?

— В такъв случай се надявам да докопаш Джи Ай Си.

— Имам качествата на мелез-чистач. Аз съм си аз.

— Сигурно е хубаво да се живее така.

— Много е удобно… И трябва да благодаря на вас, момчета, за този комфорт.