Пол Бонър познаваше джунглата, беше пълзял с кървящ корем по безумно бъкащата от насекоми, вечно движеща се слуз. Срещал се бе лице в лице с очи, олицетворяващи чистата ненавист. Бе осъзнал факта, че трябва да убие източника на ненавистта, да загаси очите. Или да бъде убит.
Неговият враг.
Техният враг.
Какво, по дяволите, знаеха бобрите?
Той видя, че Тривейн и двамата му асистенти започнаха да прибират документите в куфарчетата. Скоро щяха да пристигнат в Сан Франциско, надписът „закопчайте коланите“ беше светнал, както и този, забраняващ пушенето. Още пет минути.
А след това какво?
Заповедите му бяха по-мъгляви от преди. Атмосферата около Отбраната — около онази част, която се занимаваше с Тривейн — бе безкрайно по-напрегната. След вечерята с Анди и Филис, генерал Купър го бе разпитвал така, сякаш бе чарлейзански партизанин с американски нашийник около врата. Генералът бе почти апоплектичен. Защо Тривейн не бе предупредил Отбраната за обиколката си? Какво беше точното разписание? Защо имаше толкова много спирки, толкова много различни срещи? Дали не бяха димна завеса?
Накрая Бонър се бе ядосал. Не знаеше отговорите, пък и не ги беше търсил. Ако генералът имаше нужда от определена информация, трябваше да му съобщи каква точно. Бонър напомни на Купър, че бе изнесъл повече от петдесет отделни доклада от Потомак Тауърз. Информация, открадната от личните файлове на Тривейн.
Той разбираше причините, приемаше ги, както и рисковете, и разчиташе на присъдата на шефовете си. Но, по-дяволите, не беше ясновидец.
Избухването на генерала силно учуди Бонър. На Бонър му се видя невероятно такъв врял и кипял човек като Купър да заеква. Бе очевидно, че бригадният генерал Купър си има работа с изцяло нова, неоценена информация.
И го беше страх.
Бонър се чудеше каква ли е причината. Кой бе източникът на този страх? Майорът знаеше, че не е единственият, който изнася информация от Тауърз. Знаеше за още двама. Единият бе чернокоса стенографистка, шеф на машинописния отдел на Тривейн. Беше видял снимката й и резюме на бюрото на Купър с няколко разплащателни квитанции, прикрепени отдолу. Стандартна процедура.
Вторият бе един рус мъж, към края на двадесетте, доктор по философия от Корнуел, когото, ако правилно си спомняше, Тривейн бе наел по настояване на някакъв стар приятел. Късно една вечер Бонър тъкмо си тръгваше, когато русият мъж влезе през товарния вход. Асансьорите на задния вход винаги се използуваха от информаторите според разписанието. Погледна нагоре, лампите в офиса на генерал Купър все още бяха светнати.
Купър бе прекалено разтревожен, за да се държи уклончиво или поне хитро. Тъй че Бонър получи своите заповеди. Каквото и да кажеше Тривейн, каквото и да кажеше някой от двамата пътуващи с него помощници, без значение колко незначително изглежда — да го попие в паметта си и да го докладва по директния телефон на Купър. Да се опита да разбере същността на всеки разговор свързан с Дженеси Индъстриз. Да използува толкова пари, от колкото има нужда, да обещава какъвто иска имунитет, само да разкрива фактите.
Всякакви факти.
Трябваше ли да търси нещо определено…
Всичко!
Бонър ядосано си призна, че се е заразил от треската на генерала. Не обичаше да се пали от гнева — или паниката — на някой друг, но точно така се случи. Тривейн нямаше право да бърка в Дженеси. Най-малкото не до такава степен, която да предизвиква у Купър тази необичайна тревога. По свой начин Дженеси Индъстриз бе необходима част от националната отбрана.
Бойците, ракетите по-добри от всички от техния клас във въздуха; четиринадесет различни видове хеликоптери — от масивни комбинации на преносвачи на войски, товари, оръжия до бързите, мълчаливи „змии“, които служеха като предпазен обръч на мъже като него в неголеми области в джунглата; въоръжение, развито в дузина лаборатории на Дженеси, което представляваше стотици различни видове оръжия, предпазващи хиляди квадратни футове човешка плът от едрокалибрени снаряди и напалм; дори артилерия — Дженеси контролираше голям брой от заводите за артилерия, и да благодарим на Бога, че го правеха — най-съвършеното, най-разрушителното оръжие на земята.
Ударна сила! Мощ!
Да върви по дяволите! Не можеха ли да го разберат!
Не бе въпрос само на пари! Беше въпрос на защита!
Тяхната защита!
Какво, по дяволите, знаеха бобрите?
Какво, по дяволите, знаеше Тривейн?
Читать дальше