Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

Така и направил. Към дома на един общ приятел, контраадмирал, също в пенсия, който, за голяма изненада на Болдуин, ги очаквал.

Първо, Болдуин казал, че е очарован от изиграната конспирация на двамата стари приятели; накарали го да се почувствува отново млад.

Но с течение на времето Болдуин се ядосал. Предполагаемото приятно прекарване изобщо не било приятно. Адмиралът създавал тягостна атмосфера, като говорел за статията на Родерик Брус за атомните подводници, изоставени на брега.

Накрая, продължи Болдуин, той се намерил включен в разпален спор, в края на краищата Комисията на отбраната бе негова отговорност. Одобрението на Тривейн бе единодушно, не само от комисията, но и от Сената и президента. Това одобрение беше факт и военните — включително и споменатото министерство — бе по-добре да го приемат.

Въпреки това, адмиралът не искал да го приеме. Когато Болдуин си тръгвал, старата Флота изказала предположението, че вчерашното одобрение днес може да претърпи рязък обрат. Особено ако Тривейн продължава да притеснява една от най-големите институции — „забележи, институции“ — „от която в голяма степен зависела нацията — зависела, да го вземат дяволите, точно това каза!“

Тази институция бе Дженеси Индъстриз.

Докато се взираше в реката, Андрю размишляваше над тези пет фрагмента — Райън и Ларч, Сам Викарсън в Чеви Чейз, секретарката му и Франклин Болдуин — тези, за които знаеше. Колко ли имаше още, за които дори и не подозира. Персоналът на подкомисията се състоеше от двадесет и един члена; дали са се допитвали и до другите? ще има ли още вариации на тема „намесване“, които ще останат скрити?

Не бе възможно да свика „събрание на отбора“ и да ги попита; не само че такъв вид тактика го отвращаваше, но нямаше и да проработи. Ако някой бе осъществил контакт и не му беше казал, нямаше да го направи и сега. Забавянето щеше да изглежда подозрително.

И ако съществуваше макар и далечна, но възможна алтернатива в подкомитета да има информатор, информацията, която предаваше би била без стойност. Защото до този следобед всички важни документи относно Дженеси Индъстриз се намираха в Тоунинг Спринг.

Файловете на Дженеси в офиса — всички до един на място — бяха ясно маркирани с пластична лента: „статут — Настоящ. Пълен. Задоволителен“. Някои, които съдържаха дребни трансакции на Дженеси имаха друг надпис: „статут — Настоящ. Висящ.“ Тези не бяха от значение.

Кодът „Задоволителен“ не бе породен от подозрения; просто така беше по-удобно. След като само петима души — главните четирима и Тривейн — имаха причина да използват тези файлове, всеки от тях знаеше, какво означава този термин. Ако някой друг, по някаква причина, се сблъскаше с тях, нямаше нужда от дълги обяснения.

„Задоволителен“ бе достатъчно.

Андрю се дръпна от прозореца и се върна на бюрото си, където една върху друга бяха сложени три неподвързани тетрадки. Тетрадките на Дженеси, частично неразплетените нишки от паяжина: малка светлинка сред лабиринта от затъмнени прозорци. Чудеше се къде, по дяволите, ще го отведат?

Също така се чудеше какво би направил човек като Родерик Брус — Роджър Брустър — ако ги притежава.

Родерик Брус, малкият изтребител на дракони.

Но него не бе успял да унищожи. Въпреки заплахите на репортера, отзивите му за участието на Анди в историята с подводниците бяха необичайно положителни.

Без причини, без въпроси.

Дори имаше и нещо като комплимент:

Твърдият, необщителен председател на подкомисията остава недосегаем за паникьосания висш шпионаж. Единственото, което могат да направят е да го изхвърлят, което вероятно ще сторят. Това ли е неговото желание?

Тривейн се зачуди защо Брус бе решил да не излага на публичност „молбата му за потулване“. Не че имаше някакво значение. Пет пари не даваше за Родерик Брус или неговите читатели. Не възнамеряваше да се обажда на Брус. Каквито и позиции да защищаваше Пол Бонър — и Бог знаеше, че мислите му бяха досадно допотопни — мъжът си имаше свое мнение. Разбиранията му бяха премислени, а не спонтанни, тъпи реакции на някаква промяна. Бонъровците на този свят трябваше да бъдат убедени, а не жертвани в идеологически схватки.

Преди всичко убедени.

Тривейн взе най-горната тетрадка, върху пластичната лентичка в горния десен ъгъл бе напечатано римско I. Тя съдържаше неговия бъдещ маршрут; първата спирка, Сан Франциско.

Рутинно. Нищо важно.

Така беше подредено. Така беше описано. Председателят на подкомисията просто правеше лична обиколка на компаниите на западния бряг — на голям брой от тях. Ако загрижените изпълнители си направеха труда да проверят щяха да бъдат успокоени от факта, че Андрю бе посетил около дузина фирми. Нищо значително не би могло да бъде разкрито при такова разписание.