Андрю откри, че е обсебен от тактиката на Дженеси Индъстриз. Единственият начин да разплете тази бъркотия бе да вземе всяка една нишка от паяжината и да я следва през милиардите разклонения до първоизточника, събирайки лъжливата информация и отговорните за това по пътя. Беше сложна, грамадна задача, и изглеждаше логично да се прехвърли тази част от работата на подкомисията в едно място; удобна среда, позволяваща работа до късно през нощта и дълги уикенди.
Райън и Ларч бяха станали обект — индиректно, с изключителна предпазливост — на въпроси относно запитванията на подкомисията в Дженеси. Правеха се завоалирани намеци за пари, шеговити забележки относно почивка на Карибите.
Само че никой не се шегуваше. Райън и Ларч разбираха това.
Случиха се три инцидента, в които фигурираше Дженеси — отново предпазливо, индиректно, в завоалирани разговори.
Сам Викарсън бе поканен в кънтри клуба в Чеви Чейз от един съсед. Това, което започнало като коктейл-парти за запознанства, бързо се превърнало в запой. Познатите изведнъж се превръщали в близки приятели, неколцина приятели бързо станали врагове. Вечерта била алкохолно наелектризирана, и Сам Викарсън изведнъж се озовал на игрището за голф с жената на един незначителен конгресмен.
Според историята, която разказа Тривейн, признавайки, че в паметта му има бели петна, причинени от ликьора, младият разпален адвокат и момичето управлявали количка за голф, прекосили няколкостотин ярда, когато изведнъж превозното средство спряло. Съпругата се изплашила; очертавала се потенциално неприятна сцена, а инициаторът била тя, като показала на Сам, че я привлича. Двамата тръгнали обратно към клуба, когато ги пресрещнали конгресменът и един непознат приятел.
Това, което последвало, била грозна, внезапна и неизличима сцена според последните думи на съпруга. Конгресменът бил пиян до козирката; той ударил жена си през лицето и се нахвърлил върху Викарсън. Сам направил крачка назад, като се опитал да се защити по възможно най-добрия начин от нападението на съпруга, когато се намесил непознатият мъж, хванал конгресмена за ръцете и го бутнал на земята. Непознатият продължил да вика на поваления да млъкне, защото се прави на глупак.
В този момент дребният конгресмен от Калифорния направил безуспешно усилие да се изправи и да се освободи, след което изкрещял на нападателя си:
— Разкарай проклетия Пало Алто от живота ми!
Жената побягнала през поляната към паркинга.
Непознатият запушил устата на конгресмена с ръка, вдигнал го на крака и го запратил след момичето.
Сам Викарсън стоял на тревата, смътно осъзнавайки през алкохолното зашеметяване, че по някакъв странен, непонятен начин е провален един план.
Пало Алто. Дженеси Индъстриз.
Тривейн се съгласи, като вече не се съмняваше, че младият адвокат ще бъде по-предпазлив за в бъдеще, когато го канят съседи.
Вторият инцидент бе разказан на Тривейн от секретарката му. Момичето изживяваше последните етапи на един развален годеж. Когато, обратно на споразумението им да се разделят, бившият годеник поискал отново да се нанесе, тя не могла да го разбере, връзката им била мъртва и приключила на приятелски начала.
Той казал, че има нужда да се върне, само за няколко дни.
За пред хората.
И ако някой някога я попитал, трябвало да си спомни, че й е задавал много въпроси.
Които той не смятал да задава. Не му пукало, местел се от Вашингтон и имал нужда от няколко препоръки. Получил ги благодарение на нея.
В деня, когато заминавал за Чикаго където си намерил нова работа, той се обадил на секретарката на Тривейн.
— Кажи на шефа си, че много хора на Небраска Авеню се интересуват от Джи Ай Си. Много са се стегнали.
И тя му каза.
Джи Ай Си. Корпорацията Дженеси Индъстриз.
Третият и последен инцидент, за който Тривейн знаеше, стигна до него чрез Франклин Болдуин, банкер от Ню Йорк.
Болдуин пристигнал във Вашингтон за сватбата на внучката си. Момичето се омъжваше за един англичанин, аташе в Британското посолство, момче от аристокрацията, виконт по произход. По думите на Болдуин: „Най-тъпият прием. Времената не се променят: кажи на американската майка, че дъщеря й е намерила титла и тя не устройва сватба, а погребална церемония“.
Това въведение от страна на Болдуин бе негов начин да каже, че е напуснал приема в момента, в който е получил приемлива покана да го направи. Тя произтичала от един стар приятел, пенсионирал се дипломат, който предложил да инсценират тотално изтощение и да се отправят към някое по-проветриво място във Вирджиния.
Читать дальше