Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

Родерик Брус се втренчи в Тривейн с отворена уста. След като не посегна за цигара, Тривейн извади една за себе си и се облегна, докато я палеше.

— Господи! Вие наистина го мислите — каза тихо Брус.

— Разбира се. Подозирам, че… основателните причини, на които се осланяте, покриват областта на сигурността. Ако е така, а аз дяволски добре знам, че не сте достигнали положението си чрез лъжи, не мога да ви предложа друг аргумент.

— Ако разбия аргумента, това няма да ви помогне, нали?

— Не, няма. Ще е само частица от пречките, с които се сблъсквам. Но това си е мой проблем, не ваш.

Брус се наведе леко напред, миниатюрната му фигурка изглеждаше някак си абсурдно в големия кожен стол.

— Може и да нямате проблем. И не ми пука ако тази стая я подслушват.

— Ако я какво? — Тривейн се изправи.

— Не ми пука, ако ни записват, предполагам, че не го правят. Ще ви предложа сделка, Тривейн… Никакви пречки от моя страна; никакви проблеми с бъркотията в Ню Лондон. Проста сделка. Дори ще ви предложа избор.

— По дяволите, за какво говорите?

— Да започнем от вчера. — Брус повдигна десния ревер на сакото си и бавно прибра тетрадката. Направи го толкова стилно, сякаш това действие бе символ на доверие. Държеше златния си молив и го въртеше между пръстите.

— Вчера прекарахте час и двадесет минути в Националното бюро по статистика. Поискахте томовете, съдържащи информация от последните осемнадесет месеца за щатите Калифорния и Мериленд. Ако предоставя достатъчно време, моите подчинени могат да получат книгите и да открият това, което търсехте, но да гледаме реално на нещата, това са няколко хиляди страници и още около сто хиляди допълнения. Сам свършихте тази работа. Не секретарката ви, нито пък някой помощник. Заложихте на сигурно. Какво намерихте?

Тривейн се опита да проникне в думите на Брус, в смисъла, който се криеше зад тези думи.

— Вие бяхте в сивия Понтиак. Вие ме проследихте, нали.

— Погрешно, но интересно.

— Вие бяхте на Род Айленд Авеню, и след това в Джорджтаун. Зад камиона на точиларите.

— Съжалявам. Отново грешите. Ако исках да ви следя, никога нямаше да го усетите. Какво търсихте в Националното бюро по статистика? Това е предложение номер едно. Ако си струва, ще потуля историята.

Мислите на Тривейн все още се въртяха около Понтиака. Трябва да се обади на Уебстър в Белия дом веднага щом се отърве от Брус… Почти бе забравил за колата.

— Не става, Брус. Пък не си струва. Това е само черната работа.

— Добре, в такъв случай ще пратя персонала си да преровят книгите на Националното бюро по статистика. Ще го открием… Предложение номер две. Това е по-интересно. Носи се слух, че преди шест седмици, след драматичното ви появяване на събранието на Сената, сте се срещнали със старото момче от Небраска няколко часа преди злополуката във Феърфакс; чух за някакво скарване. Вярно ли е и каква беше причината?

— Единственият човек, който може да е чул разговора беше мъжът по име Милър… Лорънс Милър, доколкото си спомням. Шофьорът. Попитайте него. Щом ви е казал това, защо не ви каже и останалото?

— Верен е на стареца. Получил е нещо от завещанието. Няма да каже; кълне се, че никога не подслушва разговорите, които се водят на задната седалка. Твърде много разговори е имало.

— Пак не става. Беше почтен спор. На ваше място бих се усъмнил, ако Милър ви каже нещо друго.

— Да, но не сте на мое място… Още едно предложение, последното, Тривейн. Ако се откажете, ще си създадете големи проблеми. Може дори да спомена, че сте се опитали да ме убедите да не разкривам историята.

— Вие, гаден малък човечец. Не мисля, че ще чета отново вашата рубрика.

— Вие го казвате.

— Произлиза от контекста.

— Разкажете ми за Бонър.

— Пол Бонър? — Тривейн изпитваше неприятното чувство, че последното предложение на Родерик Брус бе истинската причина, поради която бе дошъл. Не че първите две бяха маловажни — напротив, бяха неприемливи — но гласът на репортера издаваше напрежение, което липсваше в другите му въпроси; заплахата му беше по-директна.

— Майор Пол Бонър, бе инициал на бащиното му име, сериен номер 158–3288, Специални сили, разузнавателен отдел, по-настоящем прикрепен към Министерството на отбраната. Отзован от Индокитай, 1970, след като прекарал тримесечна изолация във военен затвор — за офицери, разбира се — в очакване на присъдата. Забранени интервюта, никаква информация. С изключение на малката чудесна описателна фраза на един генерал в Ай Корпс: „убиецът от Сайгон“. Този Бонър имам предвид, господин Тривейн. И ако наистина сте такъв мой почитател, какъвто казвате че сте, знаете за изказването ми, че лудият майор трябва да бъде затворен в Ливънуорт, а не да се разхожда свободно по улиците.