Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

— Предполагам, че има предвид аспекта на… „трябва — да се — обърнете — към — някой — друг“.

— Именно. Никой не взима решения.

— Отговорността трябва да се избягва на всяка цена — прекъсна го Хил с добродушна усмивка. — Всеки според равнището на некомпетентността си.

— Бих го приел в частния сектор. Форма на оцеляване при загуба, ако съществува такъв термин. Тук тази теория не би трябвало да се прилага. Това е обществена служба. Игрите не са необходими. Или поне не би трябвало.

— Прекалено опростяваш нещата.

— Знам, но и това е начало. — Тривейн развеселен си спомни, че използува думите на сина си.

— Съществува значителен натиск върху хората от този град. Значителен брой министерства, включително и Пентагона, изискват обвързване в името на националните интереси; производителите изискват договори и изпращат високо-платени лобисти да ги получат: профсъюзите ги настройват един срещу друг и заплашват със стачки и гласове. И накрая, сенаторите и конгресмените — районите им плачат за икономически преференции. Къде ще намериш независимия, неподкупния човек в тази система?

Тривейн забеляза, че Големият Били Хил се е втренчил в стената. Гледаше нещо, което никой друг не можеше да види. Посланикът не бе задал въпроса на своя гост, а на самия себе си. В края на дългия си живот Уилям Хил окончателно се бе превърнал в циник.

— Отговорът, господин посланик, се намира някъде по средата между законите и относителната свобода.

Хил се засмя. Това бе смях на стар човек, който все още притежава енергия.

— Думи, Тривейн, думи. Ти ми хвърляш в лицето икономическия закон на Малтус — който може да се сведе до човешката природа един да иска повече, докато някой друг иска по-малко — благата преминават в ръцете на човека, който дава най-висока цена… Това в Съветския съюз са го разбрали; защото първоначалните теории на Маркс и Енгелс дават резултат. Не можеш да промениш човешката природа.

— Не съм съгласен; не за руснаците, за природата на човека. Тя постоянно се променя. Срещали сме безброй доказателства за това, особено по време на криза.

— Разбира се, криза. Това е страх. Колективен страх. Индивидът подчинява собствените си интереси в името на оцеляването на племето. Защо мислиш, че нашите социалистически съжители постоянно викат „извънредно положение“? Това са го разбрали… Също са разбрали, че не можеш да предизвикаш кризи ad infinitium 7 7 безкрайно — лат. ; това също е срещу човешката природа.

— В такъв случай ще се върна към проверките и балансите. Разбирате ли, аз наистина вярвам, че тази система работи.

Хил се наведе напред и сложи лакти на масата. Той погледна Тривейн с искрица смях в очите.

— Сега знам защо Франк Болдуин е на твоя страна. По много неща си приличате.

— Поласкан съм, но никога не съм си и помислил, че съществува някаква прилика.

— О, съществува. Знаеш ли, Франк Болдуин и аз често разговаряме така, както с теб сега. Часове наред. Сядаме в някой от нашите клубове, или в библиотеките… обкръжени от всичко това.

Хил направи жест с дясната си ръка, описвайки — някак с насмешка — цялата стая.

— Ето ни, двама старци, които седят и държат речи. Посягащи към скъпото бренди; прислугата, наблюдаваща с крайчеца на окото си дали нямаме нужда от нещо. Удобството е първото условие за нашите изморени, дишащи… богати тела. И така си седим, разделяйки планетата; всеки се опитва да убеди другия какво ще направи онази… Знаеш ли, до това се свежда всичко. Да очакваш противоположни интереси; мотивите вече не са проблем. Само modus vivendi 8 8 начин на живот — лат. . Какво и как; не защо.

— Оцеляване на племето.

— Точно така… И Франк Болдуин, най-жилавият от всички заемодатели, човек, чийто подпис може да доведе до банкрут малките нации, ми казва, точно както ми казваш ти сега, че под безумните измами съществува действуващо решение. И аз му казвам, че не съществува; не в смисъла, който той влага. Нищо не е постоянно.

— Винаги ще има промяна сто процента. Но аз го подкрепям; трябва да има някакво решение.

— Решението, Тривейн, е във вечното му търсене. Цикли на изграждане и отстъпление. Това е твоето решение. Paratus, paratus 9 9 бъди готов — лат. .

— Мисля, че беше казал, че такива неща противоречат на човешката природа; нациите не могат да създават кризи ad infinitum.

— Не постоянни. Има място и за почивка. Тя е в оттеглянията. Те са прозорци за да си поемеш въздух.

— Това е твърде опасно; трябва да има и по-добър начин.