Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

Но, разбира се, шкафът никога не би могъл да бъде отворен; беше винаги заключен. Винаги.

Майорът Пол Бонър щеше да го отключи с ключа, получен от бригадния генерал Лестър Купър.

На Бонър му се свиваше стомаха.

Тривейн се втурна нагоре по стълбите на Капитола, като съзнаваше факта, че е следен. Знаеше го, защото бе направил две отклонения по пътя от офиса към центъра на града: в книжния магазин на Род Айлънд Авеню, където движението беше слабо, и моментното хрумване да се отбие в Джорджтаун, в резиденцията на посланика Хил. Посланикът не си беше в къщи.

На Род Айлънд Авеню бе забелязал сив затворен Понтиак да се опитва да паркира една пряка зад него и бе чул как задните гуми на Понтиака закачиха тротоара.

Двадесет минути по-късно, докато вървеше към главния вход на къщата на Хил в Джорджтаун, чу звънчетата на камиона на камиона на точиларите, малко камионче, което бавно караше по паважа и привличаше вниманието на униформените прислужници. Беше се усмихнал на мисълта за анахронизма на гледката, която го върна към спомените за тинейджърските години в Бостън.

И тогава го видя отново: сивия „Понтиак“. Беше зад бавно движещия се камион, водачът очевидно бе развълнуван; улицата беше тясна и малкият камион бе твърде широк. Понтиакът не можеше да мине.

Когато изкачи стъпалата на Капитола, той си помисли да се свърже с Уебстър в Белия дом. Може би Уебстър бе изпратил отделна охрана, макар че подобни предпазни мерки не бяха необходими. Не че беше смел; просто беше твърде известна фигура и рядко пътуваше сам.

Обърна се на последното стъпало и погледна надолу към улицата. Сивият Понтиак не се виждаше, но имаше десетки автомобили — някои паркирани, с чакащи шофьори, други, които бавно се движеха. Всеки от тях можеше да бъде извикан по радиото от Джорджтаун.

Влезе в сградата и веднага отиде на информацията. Беше почти четири, а го очакваха в офиса на Националното Бюро по статистика преди края на работния ден.

Националното Бюро по статистика представляваше компютъризирана лаборатория, чието по-логично местонахождение би било Министерството на финансите. Това не бе просто една неточност в този изтъкан от противоречия град, помисли си Тривейн. Националното бюро пазеше данни с точност до последния месец за регионалните работни места. То дублираше работата на хиляди други служби, но беше по-различно, в смисъл, че събираната информация бе обща; „проектите“ включваха всичко от частичните плащания за държавни пътища до федералното участие в построяването на училища. От самолетните заводи до поддържането на парковете. С други думи, съдържаше всякаква информация, свързана с разпределението на данъчните постъпления, използувана постоянно, в огромни мащаби, от политиците, които оправдаваха своето съществуване. Цифрите, разбира се, можеха да бъдат разбити по категории, но това рядко се случваше. Общата сума винаги впечатляваше повече от съставните й части.

Докато се приближаваше към вратата, Тривейн преосмисли логиката на местоположението му; в крайна сметка, беше правилно Н.Б.С. да се намира близо до офисите на онези, които най-много се нуждаеха от него.

Всъщност, за това беше там.

Тривейн сложи документите на масата. Бе няколко минути след пет, бе чел в малката кабина почти час. Разтърка очи и забеляза, че един от дребните уредници го наблюдава през стъклената врата; работният ден бе свършил и чиновникът изгаряше от нетърпение да заключи офиса и да си тръгне. Тривейн смяташе да му даде десет долара за забавянето.

Това бе една нелепа размяна. Информация, струваща милиони срещу една десетдоларова банкнота.

Информацията беше тук — две увеличения от съответно сто четиридесет и осем милиона и осемдесет и два милиона. Всяко увеличение бе резултат главно от договори от Отбраната — закодирани като „ОТ“ в списъците; и двете „неочаквани“, ако Тривейн правилно бе прочел във вестниците. Внезапни подаръци за някои избирателни райони.

И двете бяха обещани от двамата кандидати, които искаха да бъдат преизбрани в съответните щати.

Калифорния и Мериленд.

Сенаторите Армбрастър и Уикс. Ниският, стегнат, пушещ лула Армбрастър. И Алтън Уикс, полираният аристократ от източния бряг на Мериленд.

Армбрастър имаше проблеми. Безработицата в Северна Калифорния бе опасно висока и допитванията показваха, че атаките на неговия опонент срещу провала на Армбрастър да осигури правителствени договори имаха ефект върху гласоподавателите. Армбрастър, в последните дни на избирателната кампания, изведнъж направи едно изявление, което вероятно обърна изборите в негова полза. Той намекна, че е в процес на получаване на средства на Отбраната за района в размер на сто и петдесет милиона. Цифра, която икономистите в щата признаха за достатъчна да съживи икономиката в северната му част.