— Сигурно съм пропуснал да си купя вестник този ден.
— Онези дни. Каква е ролята на Бонър? Защо го прикрепиха към вас? Познавахте ли го по-рано? Вие ли го изискахте?
— Говорите ужасно бързо.
— Ужасно ми е интересно.
— Ще отговоря на въпросите ви поред — стига да мога; Бонър е само свръзка с Отбраната. Ако имам нужда от нещо, той ми го доставя. Нямам представа защо са го прикрепили към мен, също така разбирам, че не е особено доволен от назначението си. Не съм го познавал преди, така че не възможно да съм поискал назначението му.
— Добре — Брус не сваляше очи от Тривейн. Той бързо тръскаше златния си молив във въздуха, в празното пространство. Още един жест, който дразнеше Тривейн. — Това се проверява; програмирано е. Сега… Вие вярвате ли?
— Да вярвам на какво?
— Че „убиецът на Сайгон“ е просто момче за поръчки. Наистина ли го вярвате?
— Разбира се. Оказва ми голяма помощ. Тези офиси, уреждането на транспорт, резервации из цялата страна. Каквото и мнение да има, то не се отразява на работата му тук.
— Споменахте персонала си. Той помогна ли ви да го наберете?
— Разбира се, че не — Тривейн забеляза, че повишава тон. Ядът му бе предизвикан от факта, че в началото Бонър наистина се бе опитал да му помогне да „набере“ персонала си. — И да изпреваря въпроса ви, майор Бонър има възгледи, които значително се различават от моите. И двамата го разбираме, никой не се опитва да окаже натиск на другия. Въпреки това, аз му имам доверие. Не че имам някаква причина да използвам този термин, той не се занимава с нашата работа.
— Бих казал, че много се занимава. Той лесно научава с какво се занимавате. С кого говорите, какви компании проучвате.
— Този тип информация едва ли е секретна, господин Брус — прекъсна го Тривейн. — Честно, не мога да разбера какво целите.
— Очевидно е. Ако проучвате шайка крадци, не трябва да се оставяте най-големият престъпник в града да ви води.
Тривейн си спомни спонтанната реакция на Медисън на името Бонър. Адвокатът бе отбелязал, че Отбраната не е много остроумна.
— Мисля, че мога да облекча безпокойството ви, господин Брус. Майор Бонър не носи никаква отговорност за решенията, взимани тук. Не обсъждаме плановете си. Той просто се грижи за рутинни подробности; и, ако искате да знаете, в много по-малка степен, отколкото в началото. Моята секретарка пое повечето от тези задължения, и се обажда на Бонър само когато има проблеми. Отбраната върши добра работа, като осигурява резервации за самолети, или открива някой служител в корпорация, с която Пентагонът има договор. Повтарям, че ми е оказал голяма помощ.
— Но ще се съгласите, че идването му в този офис е необичайно.
— Военният не е известен със своята чувствителност. Може би това е добра черта… Вижте, ние си имаме работа с икономиката на Отбраната, имаме нужда от свръзка. Не мога да кажа защо Армията е назначила Бонър. Но го е направила, и той се справя добре. Не мога да кажа, че е въодушевен, и не мисля, че ни е много от полза. Въпреки това, той е добър войник. Сигурен съм, че ще изпълни всички поставени задачи, независимо от личните си чувства.
— Добре казано.
— Не виждам как бих могъл да го кажа по друг начин.
— Искате да ми кажете, че не се е опитал да представи гледната точка на Пентагона?
— В няколкото случая, когато съм поискал неговото мнение, той много се е доближавал до военната гледна точка. Нямаше да бъда спокоен, ако не е така. Ако се опитвате да изровите някакъв вид конспирация, бяхме наясно с репутацията на Бонър. Или се запознахме с нея. Всъщност, бяхме разтревожени, но всичките ни тревоги се оказаха неоснователни.
— Не ми предоставяте това, което искам, господин Тривейн.
— Струва ми се, че искате заглавието на рубриката ви да казва, как Бонър пречи на напредъка на подкомисията. Че е бил назначен тук, за да изпраща секретна информация на началниците си. Казах ви, че разбирам какво целите. Беше добро предложение, много логично. Но е твърде очевидно, и вие го знаете.
— Кажете ми някое негово мнение. Бих могъл да се съглася да го разменя. Нещо, което е казал, което да представлява военната гледна точка?
Тривейн гледаше дребния репортер. Усещаше, че се изнервя; беше нервен, сякаш чувствуваше, че е на път да изгуби нещо, от което безнадеждно се нуждаеше. Анди си спомни за опустошителната стратегия на Бонър, насочена срещу похода на мира — войската, мигновената репресия — и значеше, че това е нещото, което Родерик Брус би искал да напечата.
Читать дальше