Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

Група момичета от скаутската организация, съвсем млади, придружени от по-възрастни водачи се струпаха в началото на вълнолома. Те се готвеха за решителен марш сред глъч от радостни викове и родителски наставления. Когато тръгнаха, туристите по вълнолома се отдръпнаха встрани, за да може да премине „смелото поделение 36 на момичешката скаутска организация в Оукланд“.

Викарсън се вряза в челото на групата, като на висок глас се извиняваше, докато си пробиваше път. Той достигна последните редици под критичните погледи на няколко възрастни водачки. Когато окончателно се измъкна от групата, беше изминал вече десетина ярда от началото на улицата. Качи се на десния тротоар и се вля в огромния човешки поток по крайбрежния булевард.

Две пресечки по на юг той видя претъпкано кафене, чийто рекламен надпис гласеше „Напитки в Залива“ и бързо влезе вътре. Бар-плотът беше с форма на подкова, отворената й страна бе откъм входа, а иначе кафенето притежаваше същите странни контури като на цялата сграда, простираща се покрай водата.

Наистина, напитки в Залива.

Викарсън се настани в средата на подковата, така че да може да наблюдава северната част на дока и улицата. Поръча си рибарски пунш и докато му го приготвяха се чудеше дали ще види отново двамата мъже.

Видя ги и в същия момент към тях се присъедини трети човек. Едър, възпълен мъж около петдесетте.

Сам Викарсън за малко да изпусне захаросаната си чаша с рибарски пунш.

Беше виждал и преди този човек, нямаше начин да не го запомни, въпреки обстоятелствата на срещата, а може би и точно заради тях.

Предишният път, единственият път, когато го беше видял, беше на едно игрище за голф на три хиляди мили от Сан Франциско. В Чеви Чейс, Мериленд. Това беше човекът, който изви ръката на пияния конгресмен от Калифорния и го повали на земята.

Тривейн стоеше мълчаливо в хотелската стая и слушаше описанието на Викарсън. Младият адвокат току-що беше описал Марио де Спаданте. И ако беше прав, ако де Спаданте наистина беше в Сан Франциско, в аферата с Дженеси Индъстриз се налагаха някои корекции, които не беше предвидил.

Марио де Спаданте заслужаваше да бъде подробно описан. „Конструктивното момче от Ню Хейвън, което с упорит труд и благоволението на съдбата беше напреднало много“ несъмнено играеше някаква роля, а Тривейн не беше взел това под внимание.

— Аз не греша, мистър Тривейн. Това беше същият мъж. Всъщност кой е той?

— Може би ще ти отговоря след няколко телефонни обаждания.

— Не се шегувате, нали?

— Бих искал да е така… Ще се върнем на този проблем по-късно. Сега да поговорим за следобеда — Тривейн се отлепи от прозореца и седна в един от фотьойлите, а Алън Мартин и Сам седнаха на кушетката зад малката масичка, с разпилените по нея листа. — Имаме време да навлезем в подробностите. Какво е твоето мнение, Алън? Как протече разговорът?

Счетоводителят на средна възраст се беше втренчил в книжата. Той пощипа края на носа си, затвори очи и заговори:

— Годдард здравата се беше изплашил, но правеше всичко възможно да го скрие. — Мартин отвори очи. — Освен това беше объркан. През цялото време се опираше в масата с върха на пръстите си, толкова силно, че му изпъкваха вените. Ето, това са няколкото бележки, които направих — Мартин вдигна един бележник от масата. — Трудовата борса в Пасадена беше едно от нещата, които го объркаха най-напред. Мисля, че не очакваше този удар. Хич не остана доволен, когато Сам притисна хората му за името на посредника на AFL-CID.

— Как му беше името? — попита Тривейн.

— Маноло. Ърнест Маноло — отговори Викарсън, като гледаше надолу към книжата си по масичката. — От гледна точка на местните условия договорът не е чак толкова лош, но ако бъде издигнат до ниво национална политика, лесно може да бъде използван като изобличение.

— Дали е възможно?

— Това вече зависи от Маноло и неговите хора — отговори Викарсън.

— Искаш да кажеш, че AFL-CID ще даде толкова много власт на този… Маноло?

— Маноло не блести с големи способности, но бързо се издигна. И все пак не му се възлагат големи надежди.

— Продължавай, Ал — Тривейн извади от джоба си някакъв плик.

— Мисля, че пренебрежението ти към някои лоши оценки на Дженеси обърка Годдард. Той носеше делата на компанията Питсбърг Цилиндър, на една компания свързана с военната промишленост в Детройт, на фирма за производство на стомана — също в Детройт, на лабораториите в Хюстън, рекламната агенция на Грийн в Ню Йорк и бог знае още кого. Беше готов да ни затрупа с томове листа, оправдания… Все пак аз успях да открия мозъка на дизайнерското бюро в Хюстън. Никога преди това не сме чували името: Ралф Джеймисън. Годдард въобще не се е сетил: някакъв въшлив лаборант зад проекти за сто и пет милиона долара… А когато го попитахме за плановете им за Белстар, направо раздра масата с ноктите си. Това го разбирам — Дженеси имат антитръстови проблеми с Белстар.