Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

Тривейн се облегна назад и отново записа нещо плика.

— Добре, Сам… Това е вече нещо с което можем да се захванем. Друго има ли?

— Останаха само подробностите.

Тримата мъже продължиха да разговарят още четиридесет и пет минути. Тривейн не написа нищо повече върху плика на Марк Хопкинс. Докато разговаряха, от рум-сървиса на етажа им донесоха напитки и Анди приготви мартини.

— Карате ни да се терзаем, мистър Тривейн — каза Викарсън. — Какво измислихте?

Тривейн стана от фотьойла с плика в ръце, приближи до кушетката и го постави на масичката.

— Мисля, че открихме онова, за което се бяхме събрали.

Викарсън взе плика и го постави между себе си и Мартин. Те внимателно прочетоха изписаните имена:

Ърнест Маноло — Пасадена

Ралф Джеймисън — Хюстън

Джошуа Студебейкър — Сиатъл

Мичел Армбрастър — Д.С. 13 13 DC — Distriet of Columbia — щат, в който е разположен Вашингтон

Арон Грийн — Ню Йорк

Ян Хамилтън — Чикаго

— Добре направено — каза Алън Мартин.

— Да. Всеки от тях има значение за операциите на Дженеси. Като започнем от Маноло — трудова борса; Джеймисън — проектантско бюро, производство; Студебейкър — съдебно решение с много неизвестни; Армбрастър — директна връзка със семената, има и други като него, но те не са така явно свързани с Дженеси в Калифорния; Арон Грийн — разпределя голяма част от финансите на самолетната индустрия; Ян Хамилтън? Кой знае? Дразни ме, когато човек с достъп до президента стои близо до облигации за над сто милиона долара.

— Та, какво искаш да се направи? — Мартин взе плика от Сам. — Можем да съберем информация за всеки от тях.

— Можем ли да го направим без да вдигаме много шум?

— Мисля че можем — каза Сам Викарсън.

— Ето какъв е планът — каза Анди с усмивка. — Първо, всеки от тези хора да бъде основно проучен, при това бързо. После, да се разговаря с Маноло, Джеймисън и Студебейкър. Разговорите съответно да засягат преговорите с Пасадена, дизайнерските решения в лабораториите в Хюстън и делото за Белстар в Сиатъл. Може нищо да не излезе, може това да са отделни, независими случаи, но не съм убеден, че е така. Мисля че ще стигнем до механизма, с който Дженеси задействат своите машинации. Дори тези неща да не са свързани помежду си, все ще научим нещо за подхода на Дженеси.

— А какво ще кажеш за останалите трима? Сенаторът, Грийн и Хамилтън? — попита Мартин.

— Ще продължим с тях след като разпитаме другите — отговори Тривейн. — Най-важното е да действаме бързо, за да не дадем възможност на някого да усети какво правим. Да използваме тактиката на Бонър — изненадваща, атака, тъй че на никой да не му стигне времето да измисли сполучливо обяснение. Започваме веселбата. Ще начертаем плана за посещението на различните обекти от Сан Франциско до Денвър. О’кей, това е същността на работата. Така че продължаваме. Само дето ще трябва за известно време да се отсъства от работните места.

— Отсъствие от работните места? Какво означава това? — Сам Викарсън изглеждаше объркан от бързите разпореждания на Андрю.

— Алан, от тебе искам да отидеш до Пасадена и да намериш Маноло. Имаш опит в статистиката за трудовите места. Преди години с тебе участвахме в едни преговори в Нова Англия. Намери Маноло и разбери как действа, но внимавай около него да няма от ония, грамадните „трудови“ момчета. Какво прави, та е толкова тихо около него, защо борсата не се е развила като съюз? Маноло отдавна трябваше да бъде коронясан и да се придвижи до главната квартира във Вашингтон, но и досега не се е издигнал.

— Кога трябва да тръгна?

— Утре сутринта. Ако Сам успее дотогава да издири необходимата част от биографията на Маноло.

Викарсън си записваше.

— Очаква ме дълга нощ, но ще се оправя.

— Ще се свържа с Майк Райън. Той е инженер по аеронавтика, работа сходна с тази на Джеймисън в Хюстън. Ще го помоля да стигне до лабораториите на Дженеси и да разбере как Джеймисън се оправя с конверсия, която струва сто и пет милиона. Що за човек представлява носителят на такава голяма отговорност?… Сам, ако ти остане време през нощта, потърси малко сведения и за този Джеймисън.

Викарсън сложи химикала си на масата.

— Човек с неговото положение в лабораториите би трябвало да има подробна биография.

— Определено — каза Мартин.

— Познавам един приятел от ФБР, лишен от илюзии. Заедно ходехме на училище. Ще ни помогне, и никой няма да узнае.

— Добре. А сега за тебе, Сам. Извади цялата информация, която намериш за решението „Белстар“, за решението на Студебейкър. Чети я, докато я научиш наизуст. След като Алън се върне, искам да отидеш в Сиатъл. Студебейкър ти го оставям на тебе.