Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

— Мой религиозен събрат — добави Алън Мартин. — Единственият, който идва от бирмингамското сдружение „Ауа крауд“, а не от Ню Бритън, Кънектикът, където американските евреи ядат келбаса и бият през пръстите когато децата не слушат… Това е всичко, което съм записал.

Андрю Тривейн дискретно нанесе нова бележка на гърба на плика на Марк Хопкинз.

— Отлично си се справил, равине Мартин. Е, ще се запием ли, млади Сам?

— При цялата ми ерудиция? Интересен човек сте, господин председател.

— Оценяваме твоята ерудиция, нали така Алън? А също и вкуса ти към подаръците. — Тривейн взе фенерчето си от поставката на нощната лампа и натисна гръбната перка. Не светна. — Трябва да ми купиш батерия… И така, с какво възнамерява да ни занимае нашият учен съветник?

— С нещо не особено ценно, или казано другояче — с глупости. Не я обичам тази дума, но в случая е подходяща. — Викарсън стана от кушетката, отиде до телевизора и натисна горното копче.

— И все пак? — попита Тривейн.

— Терминът е но-волотор. Поне аз така съм го кръстил. — Викарсън се настани така, че да вижда едновременно и Мартин, и Тривейн. — Същият следобед при Годдард имаше адвокат, който не знаеше какъв е точно проблемът. Но-волотор, не можеше да разбере същността. Беше един вид свидетел, но не чаткаше нищо. Дяволско положение.

— Исусе Христе, пак ви повтарям — каза Мартин, — че нищо не разбирам.

— Оглупял чифутин — Викарсън хвърли празния пепелник към Мартин и той го хвана с лявата си ръка без особено усилие. — Той беше за параван. Просто ни наблюдаваше като предубеден съдия. От време на време се хващаше за някоя и друга фраза и молеше за доуточняване — не заради съдържанието, а за да се каже, че върши някаква работа. Разбирате ли? Ако евентуално сме го записали, записът да бъде юридически чист. И наистина, този следобед не беше казано нищо съмнително. — Викарсън се настани удобно в един фотьойл.

— Много добре, мистър Блекстоун. Но защо това ви смущава толкова? — Тривейн смени положението си, така че изцяло да бъде обърнат към младия Сам.

— Много просто, шефе. Никой не взема адвокат със себе си при такива обстоятелства, а още по-малко би го направил един юрисконсулт на корпорация. Освен ако не е изплашен от нещо извън учреждението си. Кажете нещо!… Човекът нищо не знае. Повярвайте ми, мистър Тривейн, на него му е по-неясно, отколкото на нас.

— Използваш прийомите на съдията Студебейкър. Сам. Абстракции — каза Тривейн.

— Не съвсем. Те са за по-отворени — Викарсън внезапно скочи от фотьойла и приближи до кушетката. Седна и взе няколко листа от масичката. — Направих няколко записки. Е, не толкова педантични като на Ал — все пак работих със зли хора — но някои неща ще свършат работа… Какво ще кажете за едно тайно споразумение?

Двамата слушатели се обърнаха един към друг, а след това погледнаха Викарсън.

— Мислех, че нищо от казаното този следобед не може да се използва в съда — каза Тривейн, като си запалваше цигарата.

— За какво става въпрос? — попита Мартин.

— Годдард се изпусна и каза, че той — имаше предвид Дженеси Индъстриз — не е бил уведомен за квотите по внос-износа на стомана преди датата, определена от Комисията по вноса, а именно преди март миналата година. Фактът, че Дженеси получиха пратка от заводите Ташимито, натоварена в последния момент в Япония, се обясни с подходящите условия на пазара и с проницателна търговска политика. Нали така?

Тривейн кимна. Мартин си играеше с фенерчето.

— Е, и?

— През август Дженеси пуснаха облигации някъде за около сто милиона долара. Ние, адвокатите, отваряме очите си на четири при такива неща. От тях падат големи премии… Облигациите бяха закупени от една чикагска фирма — „Брандън и Смит“, много голяма и много аристократична. Но се пита — защо от Чикаго, при наличието на толкова много изпитани партньори от Ню Йорк.

— Хайде, Сам — каза Тривейн — изплюй камъчето.

— Това и правя. Преди две седмици Брандън и Смит си взеха нов, трети партньор. Някой си Ян Хамилтън, безупречен член на съда и…

Викарсън постигна своето. Андрю се наведе напред, все още с плика в ръката си.

— Ян Хамилтън участваше в Комисията по вноса.

— Комисията формално бе разпусната, след което докладът беше предаден в Белия дом. През февруари, преди девет месеца. Въпреки че никой не знаеше дали президентът ще приеме препоръките, петимата членове на комисията бяха задължени да не разпространяват сведения за дейността й.