Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

Той беше крайъгълният камък.

Но също така разбираше, че въпреки вниманието и респекта, с които привидно го обграждаха, съществуваше и известна доза презрение. Презрение към човек, който може само да предлага, но не и да разполага.

Просто счетоводител.

Но този счетоводител няма да загази.

Докато махаше за такси и докато то спираше близо до тротоара, Годдард беше вече решил. Щеше да се върне в офиса и да премести строго секретните книжа. Щеше да ги постави на дъното на куфарчето си и да ги отнесе в къщи.

Данни. Неговите данни. Данните на Дженеси. Без имена.

Знаеше как да се справя с данни.

Човек трябва да се грижи за сигурността си.

Андрю Тривейн слезе от таксито и прекоси фоайето на хотела. Беше обещал на Викарсън че ще се срещнат в неговата стая. Но преди това трябваше да говори с Бонър. Каквото и да са научили и Сам, и Алан, и Майк Райън, той трябваше да отлети същата вечер със самолета на Пейс за Вашингтон. И в зависимост от това какво са научили неговите помощници за Маноло, Джеймисън и Студебейкър, след Вашингтон можеше да отиде до Ню Йорк и Чикаго.

Мичел Армбрастър, Арон Грийн, Ян Хамилтън. Във всеки случай крайно време беше да се срещне с Пол Бонър.

Бонър го чакаше в предверието за коктейли. Срещата щеше да бъде кратка.

Тривейн беше раздвоен. Знаеше, че трябва да довърши започнато с Пол Бонър.

Беше активно, преднамерено ангажиран в същата манипулация каквато трябваше да изобличи — измама в изчисленията, единствената разлика беше в липсата на финансова печалба, което за момента му беше основното оправдание. Но имаше и други „печалби“, не по-малки по значение. Андрю нямаше нужда от пари… Усърдието, което другите влагаха в печеленето на пари, той използваше за да се сдобие с нещо друго.

Не можеше да се бори повече с това. Решението вече беше взето.

Трябваше да възстанови — заради достоверността — един от най-мрачните периоди в живота си. Това щеше да му осигури гъвкавост.

Преди шест години Филис бе постъпила в болница за изследване. Това беше преди томографията: някакви бучки се бяха появили в гърдите й. Тогава трудно се контролираше, но се стараеше външно да изглежда спокоен, защото разбираше, че децата подозират нещо много по-страшно от онова, което им бяха казали.

Сега, шест години по-късно, тази ситуация трябваше добре да бъде разиграна пред Пол Бонър. Неспецифична симптоматика, изпълнена със съмнение и несигурност. И една молба: ако е възможно Пол да го замести на бъдещите разговори на подкомисията с двете договорни страни — Дженерал Мотърс и Локхийд. Разговорите щяха да се състоят в Денвър през следващите няколко дена. Мнението на Бонър е необходимо за тежест: Сам Викарсън е прекалено млад, а Алън Мартин не притежава необходимия авторитет. Помощниците му ще го въведат в нещата. Всичко това е за да може той, Андрю Тривейн, да се прибере в къщи, при жена си. Филис постъпва в частна болница в петък. Никой, освен Сам и Мартин, не знае за изследвания. Всички други смятат, че това е обикновен преглед. Така или иначе в понеделник Тривейн ще бъде отново на линия.

Когато привършиха с напитките, на Анди му беше трудно да погледне Пол Бонър. Майорът беше истински загрижен за него и се съгласи да направи всичко, за да може максимално да го облекчи.

„О, Господи — помисли си Тривейн — този човек ми е враг. Само да не виждам очите му. Те са изплашени заради мен“.

Пол Бонър бавно крачеше по коридора на хотела. Отключи вратата си, влезе и я затвори с такъв замах, че двете картини на стената (лоши репродукции — явно управата на хотела нямаше добър вкус) за залюляха. Прекоси стаята, стигна до бюрото, на което имаше бутилка бърбън, и си наля. После си наля още и го изпи на един дъх.

Беше напълно възможно да си остане в стаята, да поръча нова бутилка, да се напие и да забрави грижите. Ще приключи и бъркотията. Но на другия ден ще бъде махмурлия за срещата с Алън Мартин и Сам Викарсън, на която ще му предоставят информация за разговорите в Денвър. Проклятие!

Бобрите бяха толкова непохватни. И главният бобър играеше мръсна игра, много мръсна игра. Не беше предполагал, че Тривейн ще извърши такава мръсотия. Можеш да принудиш жена си да стреля, да ръководи банда, да взема наркотик, да й навлечеш неприятности, но да я използваш по такъв начин преминаваше всякаква граница. В това нямаше нищо достойно, нищо мъжко.

С чашата в ръка Бонър седна на леглото и се протегна за телефона. Даде на администратора домашния номер на бригадния генерал Лестър Купър във Вашингтон.