Не бил посрещнат радушно в Мисури и скоро се оказал без право на практика. Бил „поставен на мястото си“.
Последвали години на местене, вършел различни неща — понякога преподавал, но обикновено се занимавал с физическа работа. Адвокатското му свидетелство не му служело за нищо. През двадесетте години не са се търсели черни адвокати, особено ако са загубили и адвокатските си права.
Студебейкър се отправил на север и стигнал до Чикаго, където се свързал с учениците на Юджийн Дебс и изкарал няколко години сред социалистическата интелигенция. Занимавал се с писане, изнасял лекции. След като проявил ярките си качества, бил изпратен в Ню Йорк, в горещия център на комунистическата партия.
През следващите пет години от зрелия си живот той бил важен деец в средата на водещите радикали, но потънал в анонимност. Толкова добре си живеел, сякаш бил в райската градина.
Точно тогава Франклин Рузвелт бил избран за президент и марксистите изпаднали в паника. Рузвелт смело се заел да извършва такива социални реформи каквито ленинистите считали за свои.
Джошуа Студебейкър бил посъветван от марксистите да смени своето амплоа. Заповядано му било да организира елитна част, чиято задача била да обучава революционни отряди за използване на физически средства срещу правителствените реформи. Трябвало да бъдат саботирани офиси, трудови лагери, хранителни складове, да се крадат ценни книжа, да се нарушава благоденствието и други подобни, само и само да се отложи лечението на икономическата болест, породена от продължителната депресия.
„Ужасих се, — бе казал Студебейкър на Сам Викарсън. — Като теоретик и тактик аз приемах принципа за употреба на сила. Но като активист не можех да си позволя да участвувам. Особено след като разбрах, че първите акции са ощетили най-безпомощните“.
След като прочел във вестниците за пожара в гетото в Ню Йорк, взел човешки жертви, Джошуа отишъл в Съдебния департамент.
Било време, когато грешките на черните се прощавали. Било също така и време, когато награждавали онези, които помагали на администрацията на Рузвелт. Време тъкмо за такива като Джошуа. Тихомълком той бил нает от правителството и всичките му съдебни привилегии били възстановени. За пръв път в живота си Джошуа Студебейкър изоставил скитничеството и борбата срещу реални и нереални ужаси. Отново намерил райската градина, но този път змията не била там.
След като проверили способностите и мирогледа му, Джошуа Студебейкър станал първият негър на запад от Скалистите планини с присъдено съдийско звание. Основното население на областта му се състояло от скитащи дървосекачи и индианци от племето Такомак, но по-важно било, че вече имал осигурена работа.
По-късно, по време на лудостта на МакКарти Студебейкър получил „повишение“ — преместил се в Сиатъл. Интересно каква ли е била причината един опасен радикал от миналото, макар и анонимен, да бъде предложен на такова място.
— Той е прекарал тридесет години в честна борба за защита на закона, мистър Тривейн. — Гарантирам ви това, проверете съдебните протоколи, помощните решения, използвани от хиляди адвокати в гетата. Знам това, сър. Бях там. От поземлени решения до издръжки, от злоупотреби до нарушаване на човешките права. Студебейкър винаги е заставал срещу несправедливостта. Разкрием ли го, всичко това се излага на опасност.
— Защо? — Андрю беше раздразнен. — Заради нещо, станало преди четиридесет години? Та това е нелогично.
— Не е така, сър. Той никога не се е отричал, не е правил публично покаяние, не е просил милост. Неговите съдебни решения винаги са били интерпретирани като леви от идеологическа гледна точка. Ако миналото му бъде разкрито, ще му лепнат нов етикет.
„Етикети. Нация от етикети.“ — помисли и Тривейн.
— Не разбирате ли? — продължи Викарсън. — Не му пука какво ще стане със самия него. Загрижен е за досегашната си дейност. Независимо от причините веднага ще я окачествят като подривна. В прекия смисъл на думата. Всяко негово съдебно решение може да се разтълкува като продиктувано от външни съображения, от някакъв „непочтен източник“. Делата му ще бъдат преразгледани под лупа.
— И поради това не искаш да напишеш рапорта?
— Да, сър. Трябва да се срещнете с него, за да разберете това. Той е стар човек, но е велик човек. Не се опасява за себе си. Нито пък мисля, че годините, които му остават имат някакво значение за него. От значение е само онова, което вече е извършил.
Читать дальше