Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

— Трябваше да комбинирам отговорите му, защото не си призна направо. Изпусна се само за едно нещо. Всички тези таланти, които се занимават с лаборатории и дизайн, са ниско платени.

— Искаш да кажеш, че им се плаща под масата — отбеляза Алън Мартин.

— Да — отговори Райън. — И то едри суми, които не се плащат тук, а в Цюрих или Берн. Шифровани банкови сметки.

— Недекларирани доходи — помогна Мартин.

— При това неоткриваеми — допълни Викарсън. — Защото всеки си трае. А и швейцарците имат стабилна съдебна защита на влоговете, независимо как са направени.

— Играта започва отрано — каза Райън. — Дженеси си харесва някой обещаващ учен и започва да го ухажва. Е, естествено, преди това добре го проучват. Работят бавно, но старателно. Намират ти слабото място — това е признанието, което изкопчих от Джеймисън — залавят се за него и започват да ти плащат допълнително възнаграждение. След десетина-петнадесет години си направил прилично състояние и никой не може да промени начина ти на живот.

— Значи Джеймисън е обвързан здраво с Дженеси Индъстриз — каза Тривейн. — Някакъв неофициален договор, според който той върши всичко, което му наредят от фирмата. В противен случай би се получило нещо неприятно. Предполагам, че му се плаща от различни посредници.

— Точно така.

— Много мрачна картина нарисува, май. И колко такива Ралфджеймисъновци има? — попита Тривейн.

— Да кажем, че Дженеси има около стотина инсталации, основни и допълнителни, подобни на лабораториите в Хюстън. Не толкова големи, но все пак важни. Сложни за всяка от седем до десет висши отговорни служители. Значи между седемстотин и хиляда.

— Значи тези хора контролират производството? — Тривейн си записваше нещо.

— Общо взето да. Те са отговорни.

— Така че за няколко милиона години Дженеси притежава цяло научно общество — каза Андрю, разсъждавайки върху числата, които беше записал. — Подчинени отговорници на около стотина проектантски организации, които от своя страна вземат решения за всички заводи и филиали на Дженеси.

— Да. Започнали са отдавна и всяка година контролът им се разширява. — Райън изглеждаше обезсърчен. — Ралф Джеймисън е една от жертвите.

— Сигурно пие с побърканите ирландци? — меко каза Алън Мартин, виждайки болката в очите на Райън.

Райън погледна Мартин, усмихна се и направи малка пауза преди да продължи:

— Не позна, Ал. В тези неща винаги е бил аматьор, а освен това на Нова Година отказа пиенето. Ралф е истински гений. Приносът му в научните изследвания в металургията е много голям. Казано на шега — без него нямаше да бъде открито колелото. Но работилниците му съсипват здравето. Понякога работи по седемдесет и два часа без почивка. Целият му живот е отдаден на лабораторията.

— Затова ли го смяташ за жертва? — попита Анди.

— Да. Защото не може да отдели време за нищо друго. Бяга от личните ангажименти, ужасява се от тях. Женил се е три пъти — богат избор. Има четири деца. Здраво го изцеждат за издръжка. Побърква се заради децата си, призна ми го. Всеки февруари отива в Париж, където посредник на Дженеси му брои двадесет хиляди, които той влага в Цюрих за тях.

— Още един, който ни затруднява — промърмори тихичко Сам Викарсън и погледна Тривейн. Всички разбраха, че той има предвид някого. Знаеха, че Сам е бил в Сиатъл. При Джошуа Студебейкър.

Андрю прие думите на Викарсън като израз на следобедната молба. Той се обърна към Райън:

— Предполагам, че нямаш нищо против да запазим доклада за Джеймисън, нали Майк?

— Исусе Христе, разбира се че не — Райън издиша шумно. — Нямам намерение да закопавам Джеймисън, но това, което научих за Дженеси Индъстриз ме ужасява, наистина ме ужасява. Знам какво произвеждат всички тези проектантски работилници и лаборатории.

— Чувството ти е физическо, а не социално — каза бързо Викарсън.

— Рано или късно едно ще премине в другото, ако вече не е станало, приятелю — отговори Райън.

— Благодаря за доклада, Майк — Тривейн даде да се разбере, че моментът не е подходящ за такива разговори.

Викарсън се наклони напред и взе папката с доклада си.

— О’кей. Предполагам, че е мой ред — притеснено каза той, с което издаде нещо повече от нежелание.

Андрю го прекъсна:

— Може ли аз?

Сам го погледна изненадан.

— Какво?

— Сам беше при мене рано тази вечер. Докладът за Студебейкър не е завършен. Все още не можем да открием връзката му с Дженеси и не сме сигурни до каква степен е манипулиран за антитръстовото решение Белстар. Съдията отрича какъвто и да било натиск, като доказва правилността на решението и юридически, и философски.