Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

— Разбирам. Продължете, ако обичате.

— Ада Каунти има график. Полетите се назначават от пилота, компанията, и вероятно от онзи, който отговаря за пистата. Рядко от пътниците. Бонър си помислил, че с това мисията му приключва. Тривейн има много приятели със собствени самолети и трудно може да се разбере кого е използвал… Но точно тогава дошло разрешението. Два малки реактивни самолета Лиър били записани на името на Дъглас Пейс.

Уолтър Медисън свали краката си и се наведе напред.

— Кой по дяволите е Дъглас Пейс? — попита Нортън.

Отговори му Медисън:

— Зет му.

Робърт Уебстър му подсвирна. Генерал Купър се обърна към Неп:

— Тривейн не само е избегнал всички комерсиални линии, но е използвал някакво селско летище и полети под чуждо име.

Неп не беше убеден, че предпазливостта на Тривейн изисква толкова дълго обяснение от страна на Купър, но все пак реши да продължи.

— Добре свършена работа… И откъде са долетели?

Купър погледна книжата си.

— Според информацията на летището първият Лиър се върнал обратно в Сан Франциско, а от там контролът по въздушния трафик потвърди местонахождението му в Сан Бернардино. Според КВТ нямало промяна в полетите.

— Какво? — сенаторът Нортън се дразнеше много от съкращенията на агенции и отдели, които се използваха в армията.

Уебстър, все още до пианото, прояви отново разбиране, този път към Нортън.

— Полетите могат да бъдат изменени няколко минути след като самолетът се откъсне от земята, сенаторе. Информацията се завежда от Контрола по въздушния трафик, а не от информационното бюро на летището. То получава информацията едва след два часа, ако изобщо я получи. Това е способ да се объркат преследвачите.

Нортън погледна Уебстър с респект. Не разбираше за какво говори. Купър продължи:

— Докато самолетът е бил в Сан Бернардино, Тривейн е останал в Сан Франциско, но Алън Мартин не е бил там.

— Той е ревизорът на Пейс — Тривейн в Ню Хейвън, нали? — попита Неп.

— Да — отвърна Купър. — А Сан Бернардино е на двайсет минути от Пасадена. Заводите на Дженеси, трябва да има доста проблеми в тях.

Неп погледна Нортън.

— Продължете, генерале.

— Самолетът се върнал във вторник сутринта в Бойс, Айдахо, кацнал за един час на пистата Ада Каунти и след това отлетял за Такома, Вашингтон. Бонър потвърждава, че през това време Алън Мартин е върнал, а младият адвокат Сам Викарсън се скрил от сцената.

— Такома! — сърдите извика Нортън. — Какво по дяволите има в Такома?

Робърт Уебстър допи чашата, започваше вече да го хваща. След това погледна към разрошения „млад англичанин“.

— Такома се намира в щата Вашингтон, сенатор Нортън. Един час с кола в посока Паджет и ще се озовете в Сиатъл. Встрани от града има комплекс от сгради, оградена с висока десет стъпки ограда. По някакво случайно съвпадение тези сгради имат нещо общо с Дженеси Индъстриз. Това е Белстар.

— О, Исусе Христе! — Нортън този път изобщо не погледна помощника от Белия дом. Беше се вторачил в Неп, който пък се обърна към генерал Купър:

— Какво ще ни кажете за втория Лиър. Имате ли информация за него?

— Да. Следвайки полета от Бойс, самолетът е излетял от международното летище в Хюстън. След това се е появил в летище Дюлс. Бонър потвърждава появата на Райън в Бойс.

Алън Неп каза тихо:

— Това означава, че Райън е бил в Хюстън. Можем да приемем, че е бил в лабораториите на Дженеси. Ще проверим в регистрационната им книга при кого е ходил — Неп стана от фотьойла и тръгна към старинното бюро с френски телефон върху инкрустираната му повърхност. — Знам на кого да се отблагодаря.

— Не се тревожете, сенаторе. Вече се обадихме. Райън никога не е ходил в лабораториите.

Неп спря и се обърна към Купър.

— Сигурен ли сте? Искам да кажа, откъде сте толкова сигурен?

— Ние също знаем на кого да се обадим. Аз също знам на кого да се обадя.

Двамата мъже се спогледаха.

— Добре, генерале. Райън не е бил в лабораториите. Къде е бил тогава? Защо е ходил в Хюстън?

— Научих, че не е бил в лабораториите на Дженеси едва преди един час. Нямах време да разбера защо е ходил в Хюстън.

— А ще можете ли?

— Трябва ми време.

— Нямаме време! — намеси се от кушетката Нортън. — Проклятие! Да го вземат дяволите!

— Боже Господи, престани с тези глупости! — извика Неп.

— Спокойно. Всичко е наред.

— Добре, добре! — Неп се овладя. — Съжалявам, Джим… За какво говорехте, генерале?

— Мисля, че вече дискутирахме случая, при това всеки прояви разбиране.