Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

— Какво общо има това с Дженеси?

— Това е проклетият ключ за всичко! — Армбрастър се обърна и впери поглед в Анди. — Това е изворът, от който непрекъснато черпим, а той никога не пресъхва. Това е всичко — майка, баща, Родина, либерали, консерватори, демократи, републиканци, членове на прогресивната партия и, прости ми господи, комунисти, — всичко това в едно. Това е храната за всеки политически глад… А най-страшното е, че действа перфектно. Забележително!

— Надявам се, че не сте се включили към тях, сенаторе?

— Разбира се че не, млади човече… Остават ми още две години, няма да се кандидатирам отново. Ще бъда на шейсет и девет, стига ми толкова… Вероятно ще се оттегля и ще започна да се учудвам.

— Кой стои начело на Дженеси, ли?

— Вероятно. Защо не?

Тривейн се облегна с гръб на парапета и извади цигарите си. Армбрастър му подаде огънче.

— Благодаря… Нека да сглобим нещата и да видим каква е перспективата, сенаторе.

— Можете да направите повече. Изключете ме от програмата. Следете спекулантите, това трябва да правите вие и вашата подкомисия. Дженеси не признават уговорки. Корпорацията е прекалено голяма и произвежда. Трябва да се навлезе надълбоко в нещата, за да се разберат.

Този път се засмя Тривей. Високо и подигравателно.

— Трябва да се навлезе надълбоко в нещата, защото Дженеси са много големи и е прекалено сложно да бъде описано! Много добре знаете, както и аз, какво се случва във… как го казахте? — „всяка агенция във Вашингтон“. Дженеси Индъстриз, „непресъхващият извор“, е петдесет и първия щат. Разликата с останалите щати е в това, че те са длъжници на Дженеси. Задължени по един много коварен начин.

— Мисля, че вече преувеличавате.

— Това е разбираемо. Денеси нямат конституция, нямат двупартийна система, нямат финансови проверки и баланси… Това което искам да науча от вас, сенаторе, е — кои са принцовете? Кой управлява това самостоятелно действащо, самоиздържащо се и разширяващо се кралство? Нямам предвид административната структура на корпорацията.

— Не ми е известно… някой да управлява. Някой друг, освен административната управа.

— Каква управа? Аз се срещнах с тях, даже с главния счетоводител — Годдард. Не ви вярвам.

— Има цял набор от директори.

— Прекалено просто е. Те са само карти в нечии ръце.

— Тогава не мога да ви кажа. Не „не искам“, а „не мога“.

— Искате да кажете, че управлението е пълен хаос?

— Щом така ви харесва.

— А кой защитава интересите на Дженеси в Сената?

— О, Господи, много хора. Има цяла дузина комитети, в които участват Дженеси. Особено в ангажираните със самолетната индустрия.

— Арон Грийн?

— Срещал съм се с него, разбира се. Не мога да твърдя, че го познавам добре.

— Не е ли той истинският счетоводител?

— Той притежава рекламна агенция, ако имате това пред вид. Заедно с още десет или двадесет други компании.

— Това не е игра на думи, сенаторе. Имам предвид сметките, които са извън рекламата.

— Не разбирам мисълта ви.

— Установихме, че Арон Грийн разполага със седем до дванадесет милиона на година — достатъчно за да може да убеждава бюрокрацията във Вашингтон в патриотизма на Дженеси Индъстриз и…

— Те са регистрирани…

— Повечето сметки са укрити.

— Вие спекулирате.

— Разбира се. Власт над непредполагаеми богатства. Година след година… Грийн ли държи юздите?

— По дяволите, млади човече! Вие търсите престъпници! „Счетоводители“, „управници“, „кралства“, „държане на юзди“… „петдесет и първи щат“! — Армбрастър тръсна силно лулата си о парапета. Няколко сажди и неизгорели късчета тютюн паднаха в ръката му, която размахваше енергично в яда си, но той не показа че усеща болка. — Послушайте ме. През целия си политически живот съм се сблъсквал с големите хора. Но не съм се отдръпвал. Прочетете някои от конгресните ми речи. Ако добре си спомняте, цял контингент от десни политици ме зарязаха — зарязаха! — на петнайстия конгрес. Но не се поколебах, бях прав!

— Спомням си, бяхте нещо като герой.

— Бях прав Това беше най-важното… Но също така и грешах. Не се опитах да ги разбера, да достигна дълбините на мислите им, да се добера до техните страхове. Не се опитах да използвам силата на разума. Просто ги парирах. Открих негодниците, извадих меча на гнева и поразих ордите на Сатаната. Няколко много добри хора изхвръкнаха от Сената и никога не се завърнаха.

— Някакъв паралел ли чертаете?

— Да, млади човече. Мислите, че сте открили вашите негодници, вашият емисар на Сатаната. И сте готов да набиете на кол всеки… А това ще бъде трагична грешка.