— Защо?
— Защото Дженеси Индъстриз са отговорни в голяма степен за социалното благополучие, за много прогресивни придобивки. Знаете ли например, че са основали клиники за наркомани, целодневни центрове за медицинска помощ, мобилни медицински единици в центъра на едно от най-лошите гета в Калифорния? А центъра за обучение на бивши затворници в Кейп Мендосино? Дженеси финансират всичко това, мистър Тривейн. Съществува дори клиника за ракови заболявания и научни изследвания в онкологията на Сан Хосе, наречена на мое име. Да, на мое име, Тривейн. Убедих Дженеси да отделят земя и да осигурят по-голямата част от оборудването… Така че свалете меча, млади човече.
Тривейн се извърна така, че да не среща погледа на Мичел Армбрастър. Да избегне погледа на човека, подал гласовете на милиони хора на спекуланти, смучещи данъци от тях.
— Тогава не виждам нищо лошо в изваждането на тези факти наяве. Нека страната да узнае, че е двойно благословена. Едновременно ползва продукцията на Дженеси и нейното милосърдие.
— Ако направите това те ще прекъснат програмата.
— Защо? Затова, че публично ще им се благодари?
— Вие също много добре знаете, че когато някоя бизнесиформация се захване с такива проекти, тя си запазва правото да оповестява само това, което пожелае. Това ще насочи вниманието към тях.
— Ще бъдат само заподозрени.
— Както и да е, ще загубят най-много тези от гетата, от бедните квартали. Искате ли да поемете отговорността за това?
— За Бога, сенаторе, искам някой да поеме отговорността!
— Не всеки е щастливец като вас, Тривейн. Не можем всички да седим във високите си кресла и застраховани срещу хорското възмездие и презрение да наблюдаваме борбата под нас. Много хора се присъединяват към тази борба и правят най-доброто, на което са способни. Заради другите.
— Сенаторе, няма да водя с вас философски спорове. Вие сте оратор, аз не съм. Не виждам и за какво трябва да спорим. Не разбирам. Казвате, че мандатът ви изтича след две години; аз имам на разположение около два месеца. Дотогава нашият доклад ще бъде завършен. Живеете с вярата в доброто, извършили сте много добрини. Може би ангелите са на ваша страна, но аз съм от тези, които сключват договори със Сатаната. Може би.
— Всички правим това, което умеем. И се стараем да е по най-добрият начин.
— Надявам се да е така. Не м пречете през моите два месеца и аз ви се кълна, че ще направя всичко възможно да не ви създавам неприятности през оставащите ви две години. Съвсем обикновена уговорка.
Самолетът на Тривейн бързо набра летателна височина от осем хиляди фута. Щеше да се приземи на летище Уестчестър след около час. Беше решил да изненада Филис в болницата Дариен. Беше му необходима почивка, нуждаеше се от комфорта на нежния й хумор, от присъщото й благоразумие. Освен това искаше да разсее страховете й. Беше уплашена, но твърде тактична за да го натоварва допълнително.
После следваше срещата с Арон Грийн. На следващия ден, сутринта, следобеда или вечерта.
Четирима минаха, останаха двама.
Арон Грийн, Ню Йорк.
Ян Хамилтън, Чикаго.
Майор Бонър заповядваше на бригадния генерал Лестър Купър. Да се използват най-добрите тайни агенти на CID и да се внедрят в Пасадена, Хюстън и Сиатъл. Да се доберат до хората от персонала на Дженеси или Белстар, които са тясно свързани с дискутираните на разговорите в Сан Франциско проблеми. В Хюстън, където се установи че Райън не е ходил в лабораториите, агентите трябваше да се свържат с висшия персонал на НАСА. Сред тях сигурно има такива, които познават Райън, не можеше да няма никакви следи.
Цивилните са склонни на драго сърце да помогнат на военните, когато трябва да защитят някого.
Нещо трябваше да се разкрие.
Но след като стане това, Бонър помоли генерала предварително да го информира, преди да започне акция. Познаваше Андрю Тривейн по-добре от генерала, по-добре от всеки друг в отбраната.
Последната молба, която Бонър отправи към генерала, бе да се изпрати от военната база самолет в Билингс, Монтана.
Ако се появеше необходимост, щеше да преследва Андрю Тривейн.
Ако научеше при кого беше отишъл Тривейн. Бонър знаеше, че е отлетял за Вашингтон, Контролът по въздушния трафик беше регистрирал полета.
Но при кого във Вашингтон?
Имаше шанс да разбере, но трябваше да почака до сутринта. Трябваше да закуси с Алън и Сам, чудеше се дали с тях ще е и Майк Райън. След закуската Мартин и Викарсън щяха да се срещнат за кратко в Бойс, след което беше общата им среща на летището за обедния полет до Денвър.
Читать дальше