Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

Отговори квартет от гласове. Всеки бе убедителен, очакващ да се наложи над другите. Мартин, който бе вдигнал ръка, успя да се пребори.

— От моя гледна точка, във всеки отговор до този момент има пропуски. Но след като финансовите ревизии се занимават главно с поддоговорните отклонения, това се очакваше. Последвалите интервюта на персонала като цяло са задоволителни. С едно изключение. Във всички наистина важни случаи са посочени основните цифри. Ай-Ти-Ти проявиха нежелание, но в крайна сметка ги получихме. Отново с едно изключение.

— Добре, задръжте дотук Алън. Майк и Джон. Отделно ли работихте?

— Обменяхме информация, — каза Райън. Поред на нещата: Локхийд и Ай-Ти-Ти оказаха голямо съдействие. Ай-Ти-Ти натиска бутоните на компютъра и изкарва информацията, Локхийд е централизиран и все още ги побиват тръпки…

— Правилно — прекъсна го Сам Викарсън. — Нали използуват моите пари.

— Поискаха да ти благодаря — каза Алън Мартин.

— Джей-Ем и Линг-Темпко имат проблеми, — продължи Райън. — Ако трябва да сме честни, не е толкова трудно да се проследи, кой за какво е отговорен. Един от нашите интервюиращи прекара цял ден в Дженеръл Мотърс — в офисите по турбинно инженерство — говорейки с едно момче, което се опитваше да открие човека по проектирането в отдела. Оказа се, че е той самият.

— Сблъскваме се и с присъщите на всяка корпорация страхове, — допълни Джон Ларч. — Особено в Джей-Ем; подчинението и разпитването не са добри съседи.

— Все пак, в общи линии получаваме това, което искаме. Литън е обзет от лудост. И хитър като лисица. Вярвам в тези момчета. И стигаме до голямата загадка.

— Ще стигнем и до нея — Тривейн свали крака си от стола и си взе една цигара. — Какво ще кажеш ти, Сам?

Викарсън иронично се поклони на Андрю.

— Бих искал да благодаря на боговете за това, че ми помогнаха да установя контакт с толкова много престижни правни фирми. Моята скромна глава се е завъртяла.

— Преведено, — каза Алън Мартин, — че е откраднал счетоводните им книги.

— Или среброто им — вмъкна Райън между две дръпвания от лулата си.

— Нито едното, нито другото. Наложи ми се, обаче, да жонглирам с много предложения за работа… Няма смисъл да правя резюме на това. Обаче не се съгласяваме с Майк; постоянно се опитваха да се измъкнат. Съгласен съм с Джон; страховете на корпорациите — или тръпките на делириума — са навсякъде. Но с достатъчно упоритост успяваш да се добереш до отговорите; до тези, които поне отчасти те задоволяват. Всички освен един… Това е „изключението“ на Алън и „загадката“ на Майк. За мен това е заобикаляне на закона, което не се опитваха да прикрият.

— И стигаме до тук — каза Тривейн като сядаше. — Дженеси Индъстриз.

— До тях опира всичко, — отговори Сам. — Дженеси.

— Леопарди и петна, и нищо не се променя. — Андрю загаси цигарата, от която почти не беше пушил.

— Какво ще рече това? — попита Ларч.

— Преди години, — отговори Тривейн, — по-точно преди двадесет години, Дженеси ни размотаваха с Дъг Пейс месеци наред. Преговори след преговори. Току-що се бях оженил; заради тях с Хил ходихме до Пало Алто. Дадохме им всичко, каквото поискаха. Накрая ни изхвърлиха и използваха варианти на нашите дизайни, като сами започнаха да ги произвеждат.

— Хубави хора, — каза Викарсън. — Не можахте ли да ги хванете за кражба на патент?

— Не. Те не биха се оставили, а не би могъл да патентоваш принципа на Бернули. Направиха вариация в издръжливостта на метала.

— На местно равнище и недоказуемо — Майкъл Райън изтръска лулата си в един пепелник. — Дженеси имат лаборатории в около дузина различни държави и проучват пазара в двойно повече. Могат да представят модели с автентични декларации с по-ранна дата, и съдът няма да може да разбере какво става. Със сигурност ще спечелят.

— Точно така — съгласи се Андрю. — Но това е тема на друг разговор. Имам достатъчно неща, които трябва да премислим. Докъде сме? Какво правим?

— Нека да се опитам да сглобя нещата. — Алън Мартин взе картонената диаграма, върху която пишеше „Дженеси Индъстриз“. Всяка диаграма беше с размери 24 на 24 инча, над всяко подразделение имаше очертани кутийки със заглавия. Под всяко заглавие и от дясната му страна бяха сбито вмъкнати напечатани данни, отнасящи се до областите на подписване на договори, строителство и инженерство, финансови операции и заобикалянето на закона — обикновено във връзка с финансовите операции. Имаше индексови забележки, които препращаха читателя към една или друга диаграма.