Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

Беше помолил мъжете от тайните служби да изчакат в колата си в горната част на улицата през деня, докато децата бяха долу за уикенда. Анди подозираше, че имат допълнителни инсталации в колата, които по някакъв начин са свързани с оборудването в къщичката за гости, но не бе задавал въпроси. Щеше да намери някакъв начин да каже на децата за „Патрул 1600“, но не искаше да ги плаши; при никакви обстоятелства не трябваше да открият причините за тази охрана. Двамата агенти проявяваха разбиране.

Споразумението му с Робърт Уебстър и с президента — бе много просто. Жена му щеше да бъде двадесет и четири часа под наблюдение, беше научил, че терминът, който използват е „наблюдение“, а не охрана. Двете му деца щяха да бъдат ежедневно под „наблюдение по места“, осигурено от местните власти по молба на федералните.

Тривейн чу клаксон и вдигна поглед. Камионът, каран от сина му, бе частично преминал входната врата и бе дал на заден ход, като се готвеше да завие по пътеката. Каросерията бе запълнена практически догоре и Тривейн се запита как ли Стив използува огледалото.

Момчето стигна главната алея и паркира така че разтоварването да стане по-лесно. Измъкна се от предната седалка, и Анди осъзна, че дългата коса на сина му има почти библейски вид.

— Здрасти, татко — каза Стив с усмивка, ризата му бе изскочила от широките панталони, раменете му достигаха покрива на каросерията. — Как върви невероятното отмъщение?

— Какво? — попита Анди, стискайки ръката на сина си.

— Така бяха написали в Таймс.

— Те преувеличават.

Къщата бе подредена много по-добре отколкото Анди бе допускал, че е възможно. Той и сина му бяха разтоварили камиона и стояха по ризи в очакване на поредната заповед на Филис, която ги накара да разместват мебелите сякаш бяха шахматни фигурки.

Стив обяви, че надниците на новата компания по пренасяне Тривейн и Тривейн се покачват бързо и се удвояват всеки път, когато нещо тежко бе връщано в първоначалното си положение. По едно време той силно изсвири с уста и със същия плам постанови, че е време за почивка на чаша бира.

Почивката за бира бе обявена между едно канапе и две кресла, които не си бяха на мястото. За да ги върнат на старите им места, кутията бира бе твърде малка цена.

До пет и половина Филис бе максимално удовлетворена, опаковките и въжетата — отнесени в задната част на къщата, кухнята — подредена; Пам слезе от втория етаж и обяви, че леглата са оправени, и смята, че брат й ще оцени нейното старание.

— Ако твоят коефициент за интелигентност бе една точка по-малко, щеше да си растение — бе единственият коментар на Стив.

Първоначалният собственик на Монтичелино, или „той“ както го наричаха без особено приятелско чувство — бе инсталирал в кухнята скара за въглища. Бе взето решение Андрю да отиде до Тоунинг Спринг, да намери месарница и да докара най-голямата говежда пържола, която може да купи. Тривейн си помисли, че идеята беше добра, можеше да спре и да поговори с „Патрул 1600“ по пътя.

Точно така и направи. И не беше изненадан, а по-скоро очарован, когато видя под таблото на правителствената кола най-голямата и най-сложната радиоуредба, която би могъл да си представи.

Това също беше добре.

Скарата на първоначалния собственик имаше един недостатък — опуши целия първи етаж. Тъй като това изискваше да се отворят многобройните прозорци, Тривейн си спомни превключвателя под килима, свързан с таблото, стъпи отгоре му и на висок глас — нещо, което се видя странно на децата, — започна, без да пести думи, да се оплаква от скарата.

— Знаеш ли, мамо — каза Стив Тривейн, като наблюдаваше баща си как отваря и затваря външната врата, за да изгони пушека. — Мисля, че трябва да го качиш обратно на яхтата. Твърдата земя не му се отразява добре.

— Мисля, че трябва да го храниш по-добре, мамо — добави Памела.

Тривейн видя, че жена му и децата се смеят и осъзна, колко смешни бяха думите и действията му.

— Тихо, че ще прекъсна абонамента ви за „Детски Живот“ 6 6 Религиозно детско списание. .

Голямата пържола бе добра, но не особено. Няколко други решения бяха взети относно месарския магазин и скарата. Пам и Филис донесоха кафето, докато Стив и Анди разчистваха масата.

— Чудя се, как ли се оправя Лилиан? — попита Пам. — Там горе, съвсем сама.

— Точно така й харесва, — каза Стив, като си сипа половин чаша сметана в кафето. — Както и да е, сега вече може да сложи на място градинарите. Тя казва, че мама е прекалено мила с тях.