Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

— Революция?

— За Бога, не. Това е извращение за тези, които си падат по насилието. Те са тъпи и мислят, че решават нещо.

— Изпитвам истинско облекчение — не говоря снизходително, скъпа. Наистина го мисля — каза Филис в отговор на резкия въпросителен поглед на дъщеря си.

— Разбираш ли, мамо, хората, които взимат всички решения трябва да бъдат заменени от хора, които ще взимат други решения. Тези, които ще разрешават истинските проблеми и ще престанат да си измислят фалшиви или да преувеличават дребните проблеми в името на собствената си полза.

— Може би баща ти може да посочи… такива хора. Ако ги подкрепи с факти, ще трябва да го изслушат.

— О, разбира се. Ще го изслушат. И ще кимат с глави, и ще казват, че е велик човек. Но ще има други комисии, които ще проверяват неговата, и други над тях. Така ще бъде, така е било и междувременно нищо не се променя. Не разбираш ли, мамо? Хората на върха трябва да се променят първи.

Филис наблюдаваше възбуденото изражение на дъщеря си.

— Това е много цинично — каза тя.

— Сигурно е така. Но мисля, че вие с татко трябва да не възприемате нещата по-различно.

— Какво?

— Е, на мен всичко ми изглежда някак непостоянно. Имам предвид, Лилиан, не е тук, тази къща не е точно мястото, което би се харесало на татко…

— Има основателни причини за къщата, нямаше голям избор. А баща ти мрази хотелите, знаеш това — Филис говореше бързо, безцеремонно. Не смяташе да съобщава факта, че малката къща за гости в задната част бе идеално разположение за двамата мъже от Секретната служба, прикрепени към тях. „Патрул 1600“ беше името, което бе прочела на меморандума, цитиран от Робърт Уебстър.

— Каза, че жилището е само наполовина мебелирано.

— Не сме имали време.

— … още преподаваш в Бриджпорт.

— Аз поех задължението, беше близо до в къщи.

— Дори каза, че не си сигурна за разписанието си.

— Скъпа, правиш изолирани, несвързани забележки и се опитваш да ги използваш в подкрепа на предубедено становище.

— Хайде, майко, в момента не изграждаш защита на дело.

— Може и това да правя. Видяла съм много объркващи неща. И несвързани… Това, което прави баща ти е много важно за него. Взел е няколко агонизиращи решения. Не беше лесно, а е и болезнено. Не ми харесват подмятанията ти, че не е сериозен. Или че е част от някаква фалшификация.

— Оу-оу! Май излъчвам погрешни импулси. — Пам стана от ръба на леглото и започна да говори, усещайки, че е разстроила майка си. — Нямам предвид това, мамо. Никога не бих го казала за татко. Или за теб. Имам предвид, ти си честна.

— Тогава съм те разбрала погрешно — Филис отнесено се приближи до бюрото. Беше ядосана на себе си, нямаше причина да се заяжда с Пам за неща, за които мъже и жени със значително повече знания от нея говореха из цял Вашингтон.

Загубата. Андрю мразеше да губи.

Нищо няма да се промени. Това казват всички.

— Имах предвид, че татко може би не е сигурен, това е всичко…

— Разбира се… — каза Филис, обръщайки се към дъщеря си с разбираща усмивка. — Може и да си права за това… колко трудно се променят нещата… Но мисля, че трябва да го оставиш да опита, не смяташ ли?

Дъщерята, успокоена от майчината усмивка, й се усмихна на свой ред.

— Боже, да. Той може да преустрои цялата флота и да я накара да плува на платна.

— Еколозите биха го одобрили. Сега побързай и разопаковай тези съдове. Когато Стив пристигне, ще бъде гладен.

— Той винаги е гладен. — Пам се запъти към вратата.

— И като говорим за баща ти, къде е този вечно измъкващ се човек? Винаги удобно изчаква, когато има шетня по къщата.

— Той е отзад. Разглежда онази преголяма кукленска къщичка в южната част. И онзи скапан път, който изглежда така, сякаш някой е минал с бетонобъркачка.

— Монтичелино, скъпа.

— Мамо, какво значи това?

— Детето на Монтичело, предполагам.

— О, Боже!

Тривейн затвори вратата на малката къщичка за гости, доволен, че оборудването на „Патрул 1600“ е правилно инсталирано и работи. Имаше два микрофона, които предаваха всеки звук от антрето и хола в къщата, когато се настъпеше превключвателят, скрит под килима в кола. Беше го изпробвал и бе чул отварянето на външната врата и краткия разговор между Памела и пощаджията, последван от гласа на Памела, че за Филис е пристигнала специална пратка. Също така, бе поставил книга успоредно на перваза на отворения прозорец в една от долните стаи и още с влизането си в къщичката със задоволство отбеляза, че от третия микрофон под номерираното табло излиза висок, пронизителен шум. Всяка стая от къщата имаше номер, отговарящ на този на таблото. Нито един предмет или човек не би могъл да прекоси пространството около прозореца без да задейства електронния радар.