Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

— Не съм нито мила, нито грубо. Толкова рядко ги виждам.

— Лилиан мисли, че трябва да ги наглеждаш. Помниш ли? — Стив се обърна към сестра си. — Миналия месец, когато я карахме в града ни каза, че не й харесва постоянната смята на персонала. Твърде много време се губи в обяснения, а и алпинеумите не са добре поддържани. Тя е почитателка на Луи Четиринадесети.

Андрю внезапно, но не натрапчиво погледна сина си. Нещо малко, вероятно без никакво значение, привлече вниманието му. Защо градинарите ще си сменят персонала? Беше семеен бизнес, а след като семейството бе италианско и голямо, нямаше недостатък от работници. Те се сменяха един друг и практически всички се занимаваха със земята на Бърнигът. Ще прегледа списъка на градинарите, ще направи няколко запитвания в Айело Ландскейпърс, ще ги уволни.

— Лилиан умее да се справя с всичко, — каза той, сменяйки темата. — Трябва да сме благодарни.

— Ние сме благодарни. Постоянно — отговори Филис.

— Какво става с комисията, татко? — Стив добави малко кафе към сметаната си.

— Подкомисия, не комисия; разликата е важна само във Вашингтон. Набрали сме почти целия персонал. Офисите са в ред. От време на време някоя почивка за по една бира.

— Неквалифицирано управление, може би.

— Определено — кимна Анди.

— Кога започваш да взривяваш? — попита синът.

— Да взривявам? Откъде я взе тази дума?

— От анимационните филми събота сутрин — намеси се Пам.

— Баща ти има предвид по отношение на него — каза Филис, забелязвайки загриженост в очите на мъжа си.

— Добре, не смяташ ли да „предадеш“ нашествениците на Нейдър? — Стивън се засмя без особено желание.

— Функциите ни са различни.

— О? И как така, татко?

— Ралф Нейдър се занимава с общите проблеми на потребителите. Ние се интересуваме от определени договорни задължения, спадащи към правителствените споразумения. Има голяма разлика.

— Същите хора — каза синът му.

— Не е задължително.

— Главно — добави дъщерята.

— Съвсем не.

— Правиш уговорки — Стив отпи от чашата без да сваля очи от баща си. — Това означава, че не си сигурен.

— Може би не е имал време да го разбере, Стив — каза Филис. — Не мисля, че това значи да правиш уговорки за каквото и да е.

— Разбира се, че значи, Филис — законни уговорки. Не сме сигурни. И дали Нейдър е тръгнал по след същите хора, или след други, не това е въпросът. Ние се занимавахме с определени нарушения.

— Всичко е част от по-голяма картина, — каза Стив. — Материални интереси.

— Чакай малко — Тривейн си наля още кафе. — Не съм сигурен какво имаш предвид под „материални интереси“, но ще приема, че това значи „добре финансирани“. О’кей.

— О’кей.

— Крупното финансиране доведе до появата на много неща. Н първо място бих сложил изследванията в областта на медицината; сетне напредналата технология в областта на селското стопанство, строителството, транспорта. Резултатите на тези силно финансирани проекти помагат на всички — здраве, храна, подслон; материалните интереси могат да имат огромен принос. Не е ли вярно?

— Разбира се. Ако приносът има нещо общо. А не само „страничен продукт на правенето на пари“.

— В такъв случай доводите ти са насочени върху мотива за печалба?

— Отчасти, да.

— Този мотив доказа, че е много жизнен. Особено ако сравняваме с други системи. Конкуренцията е част от системата; тя прави повече неща достъпни за повече хора.

— Не ме разбирай погрешно — каза синът. — Никой не е против мотива за печалба като такъв. Лошото е когато той се превърне в единствен мотив.

— Разбирам това — каза Андрю. Знаеше, че дълбоко в себе си усещаше същото.

— Сигурен ли си, татко?

— Не вярваш, че мога?

— Иска ми се да ти вярвам. Хубаво е да се чете какво пишат за теб репортерите и подобен род хора. Знаеш ли, изпитвам приятно усещане.

— Тогава какво ти пречи? — попита Филис.

— Не знам точно. Предполагам, че щях да се чувствам по-добре, ако бе ядосан. Или, може би, по-ядосан.

Андрю и Филис се спогледаха. Филис бързо каза:

— Гневът не е решение, скъпи. А състояние на мисълта.

— Не е много конструктивно, Стив — неуверено допълни Тривейн.

— Но, Господи! Това е отправна точка, татко. Имам предвид, ти можеш да направиш нещо. Трудно е, но е реална възможност. Но ще я изпуснеш, ако се придържаш към „специфични нарушения“.

— Защо? Това са истинските отправни точки.

— Не, не са. Докато свършиш със спора по всяка една малка точка, ще потънеш в калта. Затънал си до гуша…