Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

— В такъв случай нищо не си чул? За събранието, за потвърждението?

— Не. Поне засега. На рецепцията казаха, че си взела съобщенията. Уолтър обаждал ли се е?

— О, на масата са. Извинявай. Видях съобщението на Лилиан и забравих всичко.

Тривейн се приближи до масичката и взе съобщенията. Бяха точно дванадесет, повечето от приятели, някои близки, други за които с труд си спомни. Нямаше съобщение от Медисън. Но имаше едно от „господин де Спаданте“.

— Смешно. Обаждане от де Спаданте.

— Видях името, но не ми звучеше познато.

— Срещнах го в самолета. Той се връща в Ню Хейвън. Занимава се с конструкторска дейност.

— Сигурно иска да те покани на обяд. В края на краищата ти си източник на информация.

— Мисля, че при тези обстоятелства няма да му се обаждам… О, Джансенови са се обадили. Не сме ги виждали почти две години.

— Харесвам ги. Да ги поканим на вечеря утре или в събота, ако са свободни.

— Добре. Отивам да си взема душ и да се преоблека. Ако Уолтър се обади докато съм в банята, моля те да ме извикаш.

— Разбира се — Филис отнесено взе чашата на мъжа си от бара и я допи. Отиде до масичката, седна и взе съобщенията.

Някои от имената й бяха напълно непознати, приятели на Анди от работата, реши тя. Останалите само смътно си ги спомняше, с изключение на Джансенови и две други семейства, Фергюсънови и Прайорови. Приятели от стария Вашингтон и дните в Държавния департамент.

Чу шуртенето на водата в банята и се сети, че и тя ще трябва да се облече след като Анди свърши. Бяха канени на вечеря в Арлингтън — зов на дълга, както Анди го бе нарекъл. Съпругът бе аташе във френското посолство, и преди години бе помогнал на Анди по време на преговори в Чехословакия.

Вашингтонската въртележка се завъртя отново. Боже, как мразеше всичко това!

Телефонът звънна и за секунда Филис бе завладяна от надеждата, че се обажда Уолтър Медисън, който ще иска да се срещне с Анди. По този начин вечерята в Арлингтън щеше да отпадне.

Не, помисли си тя; така би било още по-зле. Във Вашингтон набързо уредените срещи бяха нещо ужасно.

— Бих искал да говоря с господин Андрю Тривейн — гласът бе малко дрезгав, но мек и вежлив.

— Съжалявам, но в момента е в банята. За кого да му предам?

— С госпожа Тривейн ли говоря?

— Да.

— Нямах удоволствието да се запозная с вас, името ми е де Спаданте. Познавам съпруга ви не много добре, разбира се, от няколко години. Срещнахме се отново вчера в самолета.

Филис си спомни думите на Андрю, че няма да се обажда на де Спаданте.

— Ужасно съжалявам, господин де Спаданте, той е много зает. Не съм сигурна, че ще може да ви се обади веднага.

— Бих искал все пак да оставя телефонния си номер, ако това не ви затруднява. Може да поиска да се свърже с мен. Виждате ли, госпожа Тривейн, аз също трябваше да бъда при Деверови в Арлингтън. Работил съм за Еър Франс. Съпругът ви може би ще предпочете да намеря някакво извинение и да не се появявам там.

— Че защо, за Бога, ще го прави?

— Прочетох във вестниците за неговата подкомисия… Кажете му, моля, че ме следят откакто слязох в Далас Еърпорт. Който и да е, в течение, че сме пътували в една кола към града.

— Какво иска да каже с това, че е бил следен? И какво общо има това, че сте пътували заедно до града? — попита Филис, след като мъжът й излезе от банята.

— Не трябваше да се качвам при него, предложи ми да ме закара. Ако казва, че го следят, сигурно е прав. И е свикнал. Предполагат, че е замесен в някаква конспирация.

— В Еър Франс?

Тривейн се засмя.

— Не. Той е предприемач. Сигурно участвува в изграждането на аеро-терминали. Къде е номерът?

— Записах го върху корицата на бележника. Сега ще ти го донеса.

— Не се притеснявай — Тривейн влезе в хола по потник и къси панталони и се приближи до бялото бюро, върху което лежеше зелен хотелски бележник. Вдигна телефона и бавно набра номера, като се мъчеше да разшифрова цифрите, които жена му в бързината бе надраскала.

— Това девет ли е или седем? — попита той, като я видя да влиза през вратата.

— Седем, нямаше деветки… Какво смяташ да му кажеш?

— Ще му изясня положението. Не ми пука дали ще наеме съседния апартамент или ще се снима на Майския празник… Не играя такива игрички и е много нагло от негова страна да си мисли, че го правя… Господин де Спаданте, моля.

Спокойно, макар и с явно раздразнение Тривейн информира де Спаданте за чувствата си и с мъка издържа тирадата от италиански извинение. Разговорът продължи малко повече от две минути, и след като затвори Тривейн изпита ясното чувство, че Марио де Спаданте е получил истинско удоволствие от този разговор.