Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

Тривейн стана от масата малко замаян. През последните пет минути майор Бонър му разказваше нещо. Разкриваше жестоката действителност, че Вашингтон е населен с много полбонъровци. Хора, които са се посветили — правилно, оправдано, по съвест — на разрастването и укрепването на влиянието и авторитета си. Професионални войници, които са в състояние да превъзхождат противниците си по интелект, защото можеха да се поставят на тяхно място. Също и щедри; толерантни към замаяното, объркано мислене на цивилните си противници. Сигурни в знанието, че в този век на потенциално изтребване няма място з нерешителни. Запазването на нацията бе пряко свързано с мощта и ефективността на ударната й сила. За хора като Бонър бе нелогична трезвата мисъл, че някой може да застане на пътя на тази цел. Не биха го търпели.

И спонтанният изблик на майор Бонър. „Господи! Почти четири е!“ — изглеждаше неуместно. И малко страшно.

Офисът в Потомак Тауърз имаше своите достойнства, които нямаха връзка с изгледа към реката. Всички други помещения имаха пет офиса и една чакалня, Тауърз притежаваха допълнително кухня и студио. Последното бе предназначено за четене или за конференции, а като цяло помещението бе пригодено и за работа нощем — в главния офис имаше огромно кожено канапе. Потомак Тауърз беше нает за инженерен проект с натоварена програма и беше оборудван за тази цел. Беше идеален за целите на Тривейн, и Бонър подготви договора облекчен, че обиколката е завършена.

Двамата мъже се завърнаха в хотела на Тривейн.

— Искате ли да се качите да пийнем по нещо? — попита Тривейн на излизане от военната кола.

— Благодаря, по-добре да отида да докладвам. Поне дузина генерали влизат и излизат от мъжката тоалетна и наблюдават вратата на офиса ми в очакване да се появя — лицето на Бонър светна, очите му се засмяха, беше доволен от образа, който току-що бе създал. Тривейн разбра. Бонър бе доволен от създалото се положение.

— Добре, приятно прекарване. Десет сутринта?

— Няма проблеми. Ще известя сигурността, вашият списък ще бъде проучен. Ако възникнат някакви истински проблеми, ще ви се обадя. Предполагам, че ще искате да се срещнете и с други хора. Ще уредя интервютата.

Бонър погледна Андрю и се засмя.

— Вашите интервюта, сър.

— Чудесно. И благодаря — Тривейн проследи с поглед военната кола, която навлезе в оживения трафик от 5:30.

На рецепцията го уведомиха, че госпожа Тривейн е взела съобщенията точно в 5:10. Момчето от асансьорите на деветия етаж му се усмихна, вторият, застанал на няколко ярда от вратата му го позна и му кимна. Тривейн имаше чувството, че току-що е преминал през зала от огледала, хилядократно отразяващи образа му, но които ни най-малко не му бяха от полза.

За доброто на другите.

— Здравей, Хил? — Тривейн затвори вратата и чу жена си да говори по телефона в спалнята.

— Идвам след секунда, — му викна тя.

Тривейн свали сакото си, разхлаби вратовръзката и отиде на бара, където си наля чаша леденостудена вода. Филис излезе от спалнята и Тривейн забеляза загриженост в очите й, която се опитваше да прикрие с усмивка.

— Кой беше?

— Лилиан — имаше предвид тяхната икономка, готвачка, вездесъща помощничка в Хай Бърнигът. — Има проблеми с електричеството, но всичко щяло да бъде наред. Техниците са на път.

Целунаха се както винаги, но Тривейн дори не го забеляза.

— Какви проблеми?

— Половината от лампите изгаснали. В северната част. Нямало да разбере, ако не спряло радиото.

— Не е ли заработило пак?

— Предполагам, че не. Всичко е наред, техниците пристигат.

— Хил, имаме допълнителен генератор. Той се включва веднага щом има проблем в централното захранване.

— Скъпи, нали не очакваш да знам тези неща. Техниците ще го оправят… Как мина денят? Всъщност, къде беше?

Беше възможно, предположи Тривейн, да възникне проблем с електричеството, но малко вероятно. Цялата електрическа мрежа в Бърнигът бе проектирана от брата на Филис, продукт на любов и изтънчен професионализъм. Щеше да се обади на зет си по-късно и, може би на шега да го помоли да провери проблема.

— Къде бях ли?… обиколих целия град с един приятен младеж, чиито настолни автори са сведени до Клаузевиц.

— Кой?

— Науката за… военното превъзходство.

— Като награда за изразходваното време.

— Просветление е по-точната дума… Избрахме офиса. И знаеш ли? Точно до реката е.

— Как успя да го уредиш?

— Не съм го уреждал. Беше налице.